8 дек 2015

Бремето на Коледа


Подаръците! Къде ще ги донесе Дядо Коледа - в Германия или в България, е големият проблем на моята дъщеря, който не ѝ дава мира вече месеци наред. Въпросът започна да я гложди още през септември, когато се появиха и първите украси за празника по магазините. Тя не може да разбере как след като живее в Германия, пакетите ще я чакат под елхата в родна Варна, където ще си бъде през ваканцията... За по-сигурно, за да не стане някоя фатална грешка, му го обясни в писмото, което написа още през октомври. И тъкмо когато успяхме някак си да изясним ситуацията с всевиждащото око на белобрадия старец и постигнем душевен мир, дойде декември. Както всички прекрасно знаем, това е времето на банкетите. Тук започнаха буквално през първите дни на месеца. Нямат търпение. При децата от фирмата на баща й Дядо Коледа пристигна от не толкова далечна Лапландия още на 4-ти. Извади голямата книга с вълшебния прашец, с който позволи на всички хлапета да поръсят сцената и се заслуша в това, което имат да му кажат. За по-сигурно, все пак говорим за германци, предварително едно от „джуджетата“ му мина и раздаде червени листчета с коледно стихотворение. „Подаръци“ имаше за всички – торбичка с ябълка, мандарина и марципанче. Толкова! Както можете да се досетите, децата идващи от други страни, каквито бяха повечето, останаха леко разочаровани. Хвърлиха бегъл поглед, съдържанието не ги привлече, захвърлиха ги по масите и хукнаха нанякъде. И се сетих за торбичките от моето детство. Ние им се радвахме - и на орехите, и на портокала, и на банана, и на шоколадчето в тях, и на 5-те лева, разбира се. Сега всичко това няма как да бъде оценено. Не е кът, а ежедневие. Присъства във всяка къща и то по много, без 5-ете лева. Те пак са си кът.

Жестът вече няма значение, важна е големината на пакета, дори не толкова съдържанието. То задържа вниманието до следващия подарък, който идва непосредствено след първия. И как така, дядо Коледа оставя дарове на 100 места, а уж му е писала само за един? Има вкъщи, при бабите и дядовците, при вуйчо, при братовчедите... Луд става този старец. На тези години... носи, носи, носи... краят му не се вижда... Не знам как издържа!

Мисля, че здравата сме го оплескали този празник и с всяка изминала година затъваме все повече. За мен той вече изгуби смисъл и не знам как да го изчистя от бремето на материалното и да му вдъхна душа, поне за моята дъщеря.