31 май 2016

кино: Kъде са ми детските филми?


"Иска ми се да мога да излизам сама с приятели, да се разхождаме по улиците, да ходим по магазините, както е било когато ти си била малка. Мечтая си да играя навън без да седиш на пейката, докато ме извикаш за вечеря или да ходя на училище само със съучениците си. Така ще се чувствам истински свободна", разсъждава на глас 8-годишната ми дъщеря. Повод за изказването ѝ са всички български детски филми, които е изгледала. А те не са малко - почти всичко налично със свободен достъп. Не познавам друго хлапе на нейната възраст, което с такава страст да си пуска стари родни ленти. Тя не само че обича да ги гледа – отново и отново, но е и техен ревностен радетел. Може да води дълги диалози за техните предимства, стига да има с кого. За съжаление не среща разбиране от връстниците си. Това не променя мнението й, нито пък я отказва да продължава да ги препоръчва.

Естествено има си и фаворити. Над всички, особено ярко се откроява „Рицарят на Бялата дама“ (1982 г., режисьор Петър Каишев, по сценарий на Хаим Оливер). Този филм е съвършен! Безпощаден и фатален, би добавил героят Тото. В него има мистерия, съперничество, приятелство и любов. Не липсва и съспенс – е, не по Хичкок, но на доста високо ниво.

В историята са замесени абдулабайци, данколовци, записките на монах Андроникий, Спаската пещера и обозът на цар Михаил. Е, последният се оказва склад на „Хранителни стоки“, но това не намалява тръпката от откритието. Запазените в него от древни времена луканки, кашкавали и мед или иначе казано „енергани“, са изключително вкусни. Те са за шахматистите, на които им предстои да премерят сили на тепиха с отбора на борците, които пък разучават мансуби за рицарския турнир. А когато има турнир, при това рицарски, не може да мине без дама на нечие сърце, което трябва да бъде спечелено.

Част от репликите в „Рицарят на Бялата дама“ са не по-малко култови от тези в „Оркестър без име“, например. А някои от най-забавните от тях можете да видите тук.

 „С деца на море“ и „Васко да Гама от село Рупча“ са ѝ други особено любими заглавия. А „Изпити по никое време“, „Войната на таралежите“, „Таралежите се раждат без бодли“ и т.н. сме гледали… вече изтървах бройката колко пъти. Във всички тях децата имат непосилна за сегашните им връстници свобода. Те играят сами пред блока, кръстосват улиците до тъмна доба… изобщо… имат живот, техен, богат и изпълнен с цветни спомени.

Десетки часове е прекарало малкото ми семейство загледано в екрана и забавляващо се със старите бг ленти, прекрасните истории в тях и невероятната актьорска игра. Със сигурност ще продължаваме да го правим. Но всеки път, когато заедно гледаме някои от филмите, в главата ми се завърта въпросът, защо никой не снима вече за децата? Отговарям си почти светкавично. Няма пари в тази работа! Ако не съм права поправете ме, но за мен причината е, че друго си е да обикаляш света с фестивалните си копия и да „шашкаш“ чужденците с миналото си, неповторимо.