16 ноем 2018

Любов в картонена кутия


Колега събира дрехи за деца от домове, сподели една вечер съпругът ми. Сигурно са за Източна Европа (бел а. само да уточня, че живея в Германия), беше първосигналната ми реакция. Пуснах го като шега. Дебелашка. Не че тук няма бедни и нуждаещи се, но винаги когато някой реши да дарява по Рождество, в главата ми изникват българските деца.

И каква изненада!... Оказах се права. Интуитивно или просто знаейки си хала, налучках истината. В кутии от обувки, добри хора от западния свят опаковат коледно милосърдие. Ще отпътуват до социални домове и болници, до хора в неравностойно положение, детски градини и училища в отдалечени и селски райони на България, Молдова, Румъния и Украйна.

Трудно ми е да приема равнодушно факта, че не ние се грижим за нуждаещите се, а хора, които дори не знаят къде се намират тези държави. След призива за помощ обаче, вече ще помнят, че хората там са бедни и трябва да им се помага.

И така се изграждат стереотипите.

В техните очи Украйна граничи с Конго, а Молдова е някъде до Индия. България и Румъния (не правят разлика и когато им кажеш, че са в Европейския съюз, цъкат изненадано), за болшинството вероятно са имена на ромски гета.

Освен образователната им система, вина имаме и самите ние. Казват, че както ние виждаме себе си, така и ни възприемат. Често се определяме като циганска държава, каквато друга няма. Истина е! Точно такава няма, но има хиляди други – в едно отношение по-добри, в друго – да не ти идва до главата...

Да, бедни сме! Дори не си давам реална сметка колко е зле положението. Това трудно се забелязва от камбанарията на големия град (от алеята покрай морето във Варна пък, съвсем). Непрекъснато чета за инициативи и хора, помагащи на ближните си. Ентусиазъм не липсва! За държава не искам да коментирам, не съм компетентна! Това, което знам е, че българите са милозливи и с готовност отварят сърцата и джобовете си. Проблемът е, че трябва да бъдат отворени и домовете ни, а това трудно става.

Конфликт всъщност няма, само тъга, всепоглъщаща и дълбока. Знам, че тези подаръци ще предизвикат много усмивки, но все пак ми е криво. А ми е криво, защото ненавиждам тази сезонна благотворителност, изразяваща се в дребни подаръци, шоколад на корем и някому поомалели дрехи. Това засвидетелства внимание, но не и онова, от което тези хора имат действителна необходимост. Те не могат да заменят прегръдката и топлите чувства, милите думи и истинският дом. Коледа не е нищо повече освен любов, а нея в картонена кутия не можеш да я събереш.