15 септ 2015

15 септември


15 септември! Това е хубав ден, изпълнен с трепети и очакване, с множество усмихнати и леко тревожни погледи впити в мъничетата, прекрачващи за пръв път прага на избраното училище. Сгушени в навалицата и незнаещи какво точно се случва... Някои са спокойни, други сънени, трети плачат за мама... Напрежението е омесено с радостта. Изпитвам известна доза съжаление към децата. Започва се – ставане рано, уроци, домашни, изпити, часове прекарани на чина в задушни и не особено лицеприятни класни стаи (бел.а. има и изключения). Да не говорим за тежките чанти, преливащи от учебници, помагала, помагала на помагалата и купища тетрадки... Нямат вдигане тези раници! И за какво? Колко процента от наученото през всичките тези години, вършат реална работа, т.е. влизат в употреба? Помните ли видовете почви в отделните кътчета на Планетата или типа облаци, когато погледнете небето? Така и не научих таблицата за Уморение, както я нарича Пипи. Това не провали живота ми! Но най-много ме дразни, че българското образование лишава децата от въображение, креативно мислене, дори от цвят. Няма време за подобни глезотии. Програмата е твърде натоварена. Имат да се вземат грамади от уроци, по теми, от които нищо не разбират, поднесени по още по-тайнствен начин, а дните са преброени. И те търчат, не, галопират през общата си култура, поради което масово са неграмотни и незнаeщи. Миналата година дъщеря ми беше в предучилищна група. До последния ден не можа да приеме и разбере наказанието, което редовно получаваха – лишаване от междучасие!!! Та това е абсурдно! В Германия, където в момента посещава училище, е задължително след като закусят през голямото междучасие да играят 20 минути на двора. Ако е прекалено студено имат стаи, оборудвани за целта с всякакви забавления – от настолни игри до кокили, тенис на маса и т.н.. И дума не може да става децата да бъдат лишени от тази глътка въздух. Да не говорим, че програмата като цяло е доста лежерна. Както ми обясни една майка първия ден – стресът е за родителите, не за хлапетата. Две седмици по-късно мога да заявя най-отговорно, че такъв няма и за мен. Тя излиза щастлива и ходи на училище с удоволствие, дори с нетърпение. В раницата си има несесер, 5 цветни папки и 2 тънки тетрадчици. Домашните са кът. Започва в 8.30 и приключва в 12 часа. При свободни места и желание, може да остава до 15 или 16 часа, а някъде и до 17 часа, като този вид занималня се заплаща около 60 евро. Има училища, които дават възможност да си заведеш детето още в 7.30 часа, като то си играе, докато стане време за занятия. Често им организират уроци извън школото. Имат и множество извънкласни занимания – пеене, танци, китара, рисуване, готварство, плуване и какво ли още не. Всеки си избира какво да посещава, но нищо няма задължителен характер.

А при нас, защо е толкова важно на финала на първи клас да могат да прочетат еди колко си думи за еди колко си секунди? Чакат ги още цели 11 години в училище... Наблъскват им главите с гола теория, а в една галерия не се сещат да ги заведат... Театър виждат по Коледа. Наблюдавах това лято паралелки по изобразително изкуство от „елитно“ варненско школо да рисуват, седнали на тротоара на натоварен централен булевард, сграда на банка... Свършиха се интересните места в този град...

Има родители, които държат децата им да бъдат натоварвани. Вероятно, за да не мислят за глупости... Знам ли... Не съм от тях! Искам моето да се забавлява, да му е интересно и най-вече да я научат, не къде зимуват раците и колко слончето тежи, а как да мисли, да взема решения, да реагира на различни ситуации. Но най-много държа на това, образованието да запази нейните индивидуалност и дух. Според мен, то трябва да подсилва детското любопитство към света и естествено вроденото желание да задаваш въпроси и да търсиш отговори. Мисля, че и малко прагматизъм не би бил излишен. А пък, ако нещо е пропуснала да научи, Гугъл знае всичко!