9 окт 2017

вездесъщият: Животът на другите


Трябва да призная, че навремето не бях от феновете на филма Love.net. Струваше ми се фрагментарен, излишно лъскав, с недостоверни персонажи и захаросан финал. Въпреки това трейлърът на „Вездесъщият” (с голямата награда „Златна роза”), ме грабна и с любопитство отидох да гледам новата продукция на режисьора Илиян Джевелеков.

Радващо е, че той успешно е преминал през синдрома на втория филм и независимо, че върви по пътя, който вече е утъпкал с Love.net, тук си личи сериозно надграждане най-вече на драматургично ниво. В центъра на историята отново са новите технологии и как те влияят върху човешкото ежедневие, но в този проект Илиян Джевелеков и съсценаристът Матей Константинов излизат от полето на преекспонираното вече общуване в интернет и се обръщат към сферата на шпионажа. Първата асоциация, която ми хрумна беше с германския филм „Животът на другите”, но за мен „Вездесъщият” е в някаква степен по-зловещ, защото героите не са обект на наблюдение от държавните институции, а от най-близкия си човек. Те не са жертва на политически репресии или материално изнудване, а се оказват неволно контролирани, наблюдавани и манипулирани от някой, когото обичат, на когото се доверяват, с когото делят фирма, легло, приятелство и т.н.

Емил Борилов (Велислав Павлов) е писател и собственик на рекламна агенция. На пръв поглед той е ходещото клише на съвременния градски човек. Добре изглеждащ, финансово задоволен, с перфектно семейство, любящи родители. Но под полираната реалност се крие вътрешна неудовлетвореност и отдавна изчезнала тръпка от живота. Липсва вдъхновение за нова книга, работата в агенцията е станала рутинна, със съпругата си се чувстват отчуждени, трудно намира общ език с подрастващия си син Васко, красивият дом е собственост на омразния му тъст –застаряващ генерал.

Историята започва съвсем невинно – с кражба на антики от дома на родителите му. В апартамента им влизат доста хора, защото бащата е парализиран и има нужда от грижи. Емил се съгласява да постави камера, за да разкрият кой е виновникът. Идеята обаче постепенно го завладява и той решава да надникне в живота на най-близкото си обкръжение. „Очите” дебнат във всички кътчета на дома му, офиса, кабинета на жена му, която е психиатър. Така постепенно той узнава всички тайни на роднини, приятели, колеги. Но вместо да го направи вездесъщ, тежестта от „познанието” унищожава морално не само него, но и всички участници в експеримента.   

Въпреки необикновения сюжет, актуалната тематика, модерното водене на камерата от Емил Христов, най-голямата тежест изнася актьорският екип. Велислав Павлов (със „Златна роза” за мъжка роля), пресъздава великолепно противоречивия, дори леко диаболичен персонаж. Съвсем убедително преминава през всички фази от развитието на героя си – от началното му любопитство, през постепенното опияняване от лекотата, с която навлиза в чуждите животи, до финалния фатален катаклизъм. Теодора Духовникова (отличена за женска роля) е също толкова безкомпромисна като съпругата му Ани. Тя е вътрешно овладяна, винаги готова да решава проблемите на другите, пренебрегва своите душевни терзания и независимо, че знае че с брака й отдавно е приключено, няма сили да го признае. На същия полюс е и героинята на Анастасия Лютова, най-добрата приятелка и съдружничка на Емил. Отдадена изцяло на кариерата си, личният й живот се оказва поредица от унизителни компромиси. Специално внимание искам да отделя на Михаил Мутафов и Мария Славчева (родителите на Борилов), които изиграват една от най-романтичните двойки в киното ни от последните години. Със запомнящо се превъплъщение е и Борис Луканов като бащата на Ани - пенсиониран генерал със спорна нравственост.

Според някои от критиците „Вездесъщият” е филм за комплексите и страховете на съвременния човек. Други го определиха като представящ докъде могат да стигнат границите в изкуството и дали всичко е позволено в преследването на вдъхновение. За мен обаче той показва преди всичко колко е пагубна самотата, липсата на любов и нормалния човешки разговор. И най-яркото доказателство е разговорът между Емил и неговата бизнес партньорка, когато той разбира за връзката й с един от най-важните им клиенти – „Влюбена ли си?” – „Не, самотна съм”.

 

*Премиерата на „Вездесъщият” е на 10 октомври.