14 ян 2019

кино: Гара за двама


„Гара за двама“, филм от далечната 1982 г. на режисьора Елдар Рязанов, ми изникна от нищото пред погледа. И се загледах, и ми беше хубаво да си припомня тази любовна история за Вера (Людмила Гурченко) и Платон Сергеевич Рябинин (Олег Басилашвили). В нея, колкото да забърка бърз любовен триъгълник, вместващ се в минутите престой на влак, се появява и не кой да е, а Никита Михалков (Андрей) и неговия мустак.

Определят лентата като мелодрама, но нима любовта, освен в американските филми, не е точно такава? Смешна или тъжна, важното е да е истинска. Настоящата възниква по детски с хапливи думи и обиди, изречени с бързината на отпътуващ влак, за да достигне до дълбочината на тоталната споделеност и зрялост.

Първият кадър на филма ни запраща някъде в Сибир. Вечер е, студено е, снегът е до колене. В поправителна трудова колония се провежда проверка. След нея на затворник Платон Сергеевич Рябинин е казано, че съпругата му го чака в близкото село, което „не е далеч, само на десетина километра“. Той отказва да отиде, но му е наредено да го направи, хем щял да вземе акордеона от поправка. Свободен е до сутрешната проверка в 8 часа. Закъснението ще бъде счетено за бягство!

Пътят е дълъг, а спомените напират със скоростта на бърз влак. Със същата скорост се бутат да заемат местата си за обяд пътниците от Москва – Душанбе. Сред тях е и Платон Рябинин, който отказва стандартната храна, настояващ за нещо диетично.

Престоят е кратък и всички започват също толкова бързо да напускат масите, ловко избягвайки опитите на сервитьорката Вера да им вземе парите за храната. Той се заинатява да плати своите 2 рубли, за нещо, което не е изял, а тя да го пусне да се измъкне току така. И в суматохата, и словесната престрелка, тренът потегля, но без него.

Така, един неконсумиран обяд в 20-минутната почивка на влака за Грибоедов преобръща два свята, този на пианиста от Москва, очакващ присъда за катастрофа, която не е предизвикал и сервитьорката Вера, чийто мъж си е тръгнал преди 3 г., оставяйки я сама със синът им и живееща на края на града при свекъра и свекървата си.

Човек никога не знае, на коя гара ще спре любовта. Но дали ще остане на тази случайна спирка или ще продължи по пътя си без да се обърне назад? Едно е ясно, появява се там, където най-малко я очакваш. Издебва те в гаровия ресторант, преспива в чакалнята, минава през пазара, продава пъпеши по 3 рубли килограма, сяда зад пианото, за да плати вечерята за двама и отпътува за следващия перон, където го очаква другият, „истинският“ живот. Там е жената, порасналата дъщеря, концертите, а понякога и затворът. Не този на душата, мечтаеща да разруши рутината, превърнала всяка страст в покорство, а реалният, снижаващ един пианист до чистач. Но какво значение имат стените, студа и снега, когато любовта грее в душата ти, разгръщаща се като мелодия от затворнически акордеон?