4 дек 2018

кино: “Лили Рибката” и обикновно-необикновеното дете


„Лили Рибката“ е детски филм на режисьора Ясен Григоров. Срещата ми с него не се получи, а не се получи, защото, колкото и да не ми се иска да го признавам и то публично, съм възрастна! Подхождам към всичко, което гледам, с очаквания за изненада и за нещо невиждано досега. Сравнявам, изисквам, обмислям… т.е. търся под вола теле, както всеки уважаващ себе си човек, минал 40-те. Но не го правя с лошо чувство.

Просто обичам детските филми и искам най-после да се появи нещо стойностно и по родните екрани. Време е някой да прескочи летвата, вдигната от старите български ленти. В интерес на истината, те са велики в очите на хората от моето поколение, но не толкова в тези на днешните хлапета. Моето обаче е от изключенията. Тя е на 10 г. и е гледала повечето от тях десетки пъти. Затова нейното мнение е важно за мен. А тя хареса „Лили Рибката“, дори много. Изгледа го с интерес и без да мръдне.

Според създателите му, това е приказна история за необикновено дете, всъщност две, и обикновените му родители. Когато някой го погледне в очите, то предизвиква вихрушка и от момиче (Алекс) се превръща в момче (Дани) и обратно. Магията ще развали русото цигане Лили и нейното щуро семейство. Единият ѝ дядо е говореща риба, другият е плъзгаща се по стените сянка, майка й е с рибешки люспи по ръцете, а баща ѝ умело приготвя талисмани под указанията на баба й – старата вещица Хараме.

В историята са замесени още мила учителка, мързелив директор, психиатър и медицинска сестра, оригващият се и раздаващ шамари селянин Кольо и неговият син. Образите са изградени така, че да се подчертават отрицателните им страни. Те трябва да са поднесени с намигване, но за мен са твърде еднопластови, преиграни и с малки изключения, изкуствени. Това, което спасява положението е дикторът, който чете всички реплики. Напук на всеобщите коментари, намирам идеята за чудесна. Напомня ми на куклена пиеса за мъници. От време на време има кратки включвания на героите, които сами произнасят репликите си или се дублират с тези на диктора, което никак не ми допадна.

Единственият проблем е, че гласът зад кадър е широко познат от реклами на мобилен оператор, та във всеки момент очакваш да ти предложи някоя коледна промоция. Абстрахирайки се от това, воденето му през историята беше приятно.

„Интересно беше, не съм гледала такъв тип филми“, беше коментарът на детенце, която най-силно се впечатли от сцената със съня на Дани. В него той и Алекс се срещат в гората с Лили и тя им показва дома си. „Много добре направено“, говореше си тя, докато гледаше. „Защо го правят, защо ще оставят едното си дете, а другото ще го направят сянка? Не бих могла… Горката Алекс“, продължи да си мрънка, след като към края на филма, бащата реши да си сложи вълшебните очила с плуващи рибки в тях и да прекрати завинаги превъплъщенията на децата си. С тях той щеше да избере да има син, за сметка на дъщеря си, която да изчезне завинаги.

И тук се очакваше, че приказката е приключила. Така си помисли и съседското дете. Край, ама не! Тя продължи със саможертвата на ромчето Лили, което успя да развали магията и да раздели Дани и Алекс. Трансформирането им в две нормални деца му коства живота и то се преобрази в малка жълта рибка, която полетя в небето, заедно с дядо си, старият зелен рибок.

И както всяка приказка, така и тази има поука, а тя гласи, че всички деца са необикновени и че никое не трябва да върви през живота с наведена глава. Ако това не е така, вината е на родителите, които се страхуват да защитават правото на различие. Благодарение на Лили обаче, Дани и Алекс се превърнаха в силни и самоуверени хлапета, които вече могат да срещат погледа на хората и те ще променят света.