8 ноем 2018

кино: Хю Грант маратон


За безгрижна киновечер с дамския клуб е това, за което тайно, а сега споделено, си мечтая. Тъй като това няма как да се случи, по чисто географски причини, ще си я спретна сама. И понеже живея на място, където слънцето е прекалено срамежливо, за да се показва всеки ден, времето навън предразполага към леност и поражда желание за нещо ненатоварващо сетивата. Трябват ми лековати, но не леки филми, които да ме потопят в свят от забавление, интересно разказани истории и топлина на човешките взаимоотношения. Такива, които оставят добър послевкус.

Оказа се, че във всички отговарящи на моментните ми условия, е замесено едно име - това на Хю Грант. Случайно или не, този актьор е абсолютното клише, казано с топли чувства, и безспорният фаворит в жанра романтична комедия.

С неговите филми човек може да си свери часовника. Започнат ли тв каналите да се надпреварват да ги излъчват, значи наближава Коледа - времето на захаросаната напудреност. Телевизиите и тази година не ме подведоха. Вече стартираха масираната сладникава атака с Дневниците на Бриджит Джоунс и „Четири сватби и едно погребение“ (Four Weddings and a Funeral - 1994). Очаквам съвсем скоро да попадна на „Мики Синьото око“ (Mickey Blue Eyes - 1999) „Нотинг Хил“ (Notting Hill - 1999) и класиката „Наистина любов“ (Love Actually - 2003). Няма съмнение – Рождество Христово наближава.

Но макар изброените филми да превърнаха Хю Грант във всеобщ любимец, те далеч не са всичко, което си струва да се види с негово участие.

Не мога да не започна обзора си с „Англичанинът, който изкачи хълм, а слезе от планина“ (The Englishman Who Went Up a Hill But Came Down a Mountain - 1995). Сами разбирате, подобно заглавие не може да бъде отминато с лека ръка. Достатъчно любопитно само по себе си и макар, че не е най-популярното с участието на британеца, за мен беше щастливо припомняне. А уелското наречие е... Уникално звучене!

Режисьор и сценарист е Кристофър Монгър (Christopher Monger), който чува необикновената история, която разказва, от дядо си. Действието се развива през 1917 г., по време на Първата световна война. Двама англичани, офицери топографи - Гарад и по-младият Ансън (Хю Грант), пристигат в уелското селище Taff's Well (или Ffynnon Taf на уелски), за да премерят височината на „планината“ Ffynnon Garw (бел. а. истинското ѝ име е Гарт). По думите на живеещите тук, тя е първата и единствена в този край. Тяхна гордост, защитила ги от редица нашественици.

Но, за да бъде обявена за планина и да бъде отбелязана в картата на района, трябва да отговаря на едно условие. А то е, да е с височина не по-малка от 305 метра. Само че не е. Оказва се най-обикновен хълм, достигащ едва 299 метра. Голяма обида! Ами сега? Изходът от конфузната ситуация е само един, но какъв е той, ще разберете сами, ако гледате филма, ако вече не сте го направили разбира се. Четох, че книгата била по-интересна, както е обикновено, но не ми е попадала, за да споделя конкретно мнение.

После можете да се прехвърлите на комедията на Уди Алън „Дребни мошеници“ (Small Time Crooks – 2000). Макар в нея Хю Грант да няма водеща роля, присъствието му е зареждащо, както и цялата лента. Доста пъти съм я гледала и винаги много се смея - ефект, който търся и в момента.

В „Срок за влюбване“ (Two Weeks Notice- 2002) на режисьора Марк Лорънс, той играе разглезеният богаташ и женкар Джордж Уейд. Във фирмата, начело на която стои, заедно с брат си, започва работа екоактивистката Люси Келсън (Сандра Бълок). За него тя е по-скоро бавачка и доверено лице, отколкото блестящ юрист, движещ делата на една от най-големите компании за продажби на недвижими имоти в Ню Йорк. Естествено, това не може да продължава вечно и Келсън, както се казва, си взема шапката и напуска. И макар сюжетът да е предсказуем и да не блести с кой знае какви обрати, филмчето е приятно за гледане.

Същата година излиза и британско-американско-френският „Маркъс“ (About a Boy), обявен като трагикомедия и режисиран от Крис Вайц и Пол Вайц. Сценарият, написан от братя Вайц и Питър Хеджис, е базиран на романа „Кажи ми, Маркъс“ на Ник Хорнби. Героят на Грант, Уил Фриман е богат, безотговорен лондончанин над 30-те. В търсене на достъпни жени, той си измисля въображаем син и започва да ходи на срещи за самотни родители. Чрез една от връзките си попада на Маркъс, странно 12-годишно момче с проблеми в семейството и училището. Постепенно двамата стават приятели, което преобръща живота им и довежда до забавни резултати.

Името на Марк Лорънс стои и зад „Музика и текст“ (Music and Lyrics – 2007). Не бих го включила в захаросаната си селекция, не защото не е такъв, а защото дори на мен ми идва повече. Тук Хю Грант е застаряваща суперзвезда от 80-те, която печели шанс за голямо завръщане. Поп дивата Кора Корман (Хейли Бенет) го моли да напише песен за нея, но той не го е правил от години и няма смелостта да започне. На помощ идва грижещата се за растенията му, Софи (Дрю Баримор).

Марк Лорънс е режисьор и на филма, който се оказа доста мой, вероятно заради тематиката - „На поправителен изпит“ (The Rewrite – 2014). В него Кейт Майкълс (Хю Грант) е сценарист, носител на награда в Холивуд. Всъщност, след първия си филм, донесъл му световна слава, не е успял да напише нищо, което да става за реализация. Парите свършват. Трябва му работа, а никъде не пробива. Единствената възможност да върже двата края е курс по писане на сценарии в колеж, недалеч от Ню Йорк. Трудна задача като се има предвид, че за него или имаш талант, или нямаш. Това не се учи - твърдение, което търпи преосмисляне, когато срещнеш правилната жена.

И така... Пожелавам ви приятно изкарани часове в компанията на Хю Грант. Играта му може и да не е претърпяла голямо развитие през годините, но на кого му пука? На мен със сигурност, не. Обичам филмите с негово участие и ще съм му фен завинаги. Забавлявайте се!