19 юли 2018

Литература: Александър Секулов е “Колекционер на любовни изречения”


Александър Секулов е „Колекционер на любовни изречения“. Неизречени. Звучи също като призвание.

Прецизен, филигранен, изкусен език, разказващ изящен роман.

Грейс Семич е циркова артистка. Нейният номер е да стои срещу летящи към нея ножове в мрака. Колко остро е наточена метафората за живота. Тя прекарва остатъка от живота си в издирване на историите на мъжа, когото напуска след два дни, седемнадесет часа, четиридесет и три минути и няколко секунди на любовни изживявания и когото не спира да обича нито за миг. Женската интуиция й подсказва, че това е единственият начин да го запази в усещането, в неуловимото, в мимолетното, в спомена, в този момент, във вечността. Претърсва пространството и времето и намира всичките му двайсет и осем вълшебни премеждия. Те са подобни на сънища с ярки образи и символи, невинаги последователни и свързани. Никой не може да разчете смисъла на съня по-ясно от самия сънуващ, притежаващ шифъра с изображения, заключени в собствените си спомени.

Колекционер. Събирач на рядко срещани предмети, които изобщо не са предмети. Те са емоция, не много често усещана. Докато осъзнаеш, че я изпитваш и вече е отминала. То е като код само между двама души, но и те не знаят какво точно изпитва другия. За да го запазиш в себе си и в него, трябва да го прекъснеш в определен момент, преди да се е променило или изродило. Като хербарий – за да го имаш, трябва да го убиеш. Убиеш ли го, то вече не е. Споменът го консервира. Доколко е достоверен самият спомен? Не се ли добавя съставка при консервирането?

Всичко това преди да започнеш да го изказваш. Опитваш се да материализираш чувството в изречения, за да го имаш. Вкаменелост в дървесна смола. Пазиш го през всичките си земни крушения. То е вътре в теб и се отпечатва във всяка следа, която оставяш след себе си. Измисляш си нетленни начини да го запазиш, гравираш го на вятъра, записваш го върху ябълкова кора, при седмото прочитане изчезва завинаги – вече е четено шест пъти.