28 дек 2018

литература: Балканска рапсодия


Мария Касимова-Моасе композира своята „Балканска рапсодия”, като съставя песен по мотиви от образите на родители и прародители. С някои от тях тя изобщо не се е срещала, с други е разговаряла по детски.

В определена възраст всеки има нужда да поговри с родителите си, да им зададе конкретни въпроси. Да изясни с тях себе си и това, което се трупа необяснимо вътре в него и му тежи. Но тях вече ги няма физически. Останали са само пожълтели черно-бели снимки, нафталинени ракли и откъслечни истории, вкаменили се в семейни митове, кой знае колко достоверни.

Внучката разказва живота на баба си. Мария измисля Мириам. Възстановява мислите, постъпките, разговорите, смеха, жестовете, решенията, сънищата и виденията й, любовта и болката.

Мария Касимова има чувствителността и фантазията да си представи и опознае хората преди те да станат нейни баба и баща. Да ги види каквито са били преди, в други етапи от животите им, преди да станат онези хора от спомените ѝ.

Пласт след пласт се наслагва семейната история, тази на баба и прабаба ѝ, хора, които никога не е познавала, разговори, които никой не ѝ е предавал, подробности, които никой не ѝ е разказвал.

Тя измисля семейната си сага по снимки. Води мислени диалози с прародители, които никога не е срещала. При това прави всичко това толкова дръзко и деликатно, откровено и без самозаблуди, драматично и поетично, както може да звучи само истината. Сътворява я без документи или свидетели, поглеждайки единствено онези пожълтели снимки и дълбоко в себе си.

Всичко от този не-роман, както го определя самата авторка звучи толкова автентично и достоверно. Има толкова изящество в сцената на сбогуване с родното място и обичната сестра или обречената, но съвършена любов между баба ѝ и дядо ѝ. Звученето е мелодично и хармонично, както абсолютно откровение.