10 юни 2019

литература: Внимание, води до пристрастяване


Едва излизам от увличащия водовъртеж от страници на „Ананасов компот за прекрасната дама“. Тези чистосърдечни пет разказа на места с груб език са пространството, където Виктор Пелевин мисли върху философски и религиозни теми до самозабрава. Не цепи басма на никого, защото всички си имат трески за дялане, които му бодат очите. Текстът на Пелевин е парадоксален, абсурден, упорито съзерцателен, критичен, уловил нюансите на широката руска душа. Всичко започва нормално от обикновена действителност, минава през симпатични куриози, за да се сгромоляса брутално.

Героят от първия разказ е роден в последните години на СССР, израства като неудачник през перестройката. Едва преживяващ, се хваща за сламката подадена му от приятел – тарикат от детството. Изтеглен е на чудноват бряг на модерна Русия, където действието се развива с шеметна скорост и с обрати, противоречащи на гравитацията. Гледките са зашеметяващи и покриват толкова от безкрайната фантазия на човешкото същество, колкото можете да поемете.

Вторият разказ проследява биографията на легендарен контраразузнавач, доколкото може да се вярва на легендата. За целта Пелевин построява съвършената бойна машина – дрон, компютърно усъвършенстван до ниво да предотвратява терористични атаки, без човешка намеса. Митичният Скотенков е в състояние да обезвреди това чудо на техниката само с обикновена тетрадка. Тук да се чувстват обидени всички компютърни гении, военни, финансови анализатори, борсови агенти, капиталисти, китайци, талибани, американски телевизионни канали, холивудски комици, руски политици, милиардери, олигарси, теоретици на конспиративни теории ...

Третият герой, търсещ чудо в Индия, се натъква на древна практика, която е алегория на Платоновата пещера.

Четвъртият е Борис – стреми се да стане адепт на мистично зло.

Маша – е красивата дама от заглавния разказ, която дори не успява да опита вкуса на ананасовият компот преди края.

С грижливо премислени и композирани елементи от всички сфери на живота ни, Пелевин организира своеобразен бунт на съзнанието ни и начина, по който възприемаме всяка информация. Поетично и безжалостно, както само той го може, въздава иронична справедливост на героите си.

За мен понятието култов писател вече придоби съвсем различно значение.