12 фев 2019

литература: Възхвала на мащехата


Марио Варгас Льоса осветява в розово сияние тази „Възхвала на мащехата“. На сцената излиза Ерос и праща острите си стрели навсякъде. Еротиката е съблечена без свян в изящен и прям език. Постепенно се оформя хармонична и цялостна картина на окриления човешки дух и охотния вкус към живота, възвърнати благодарение на любовта - едноверменно плътската и менталната. Сцените в брачното ложе са в центъра на вниманието.

Срещаме героите в момент, в който вече са намерили щастието си в новосформираното семейство на дон Ригоберто и доня Лукресия. Двамата са в зенита на живота си и са осъзнали блаженството на настоящето. Нещо повече, те и двамата се чувстват с подмладен дух, получаващи и даващи взаимност на точно този партньор. Наслаждават се да влизат в роли, взети от платна или исторически откъси, богати на пикантни факти.

Льоса надниква и в друга светая светих, където писателите обикновено оставят героите си насаме. Зад вратата на банята дон Ригоберто извежда обикновените физиологични нужди до висотата на ритуални обреди. Времето за подготовка преди самия акт прекарва в педантично отдаване на внимание към всяка част от тялото си. Закачливото навлизане в личното пространство е оригинален начин, по който героят отдава почит към съпругата си и удължава предвкусваното удоволствие, като разиграва плътското първо във въображението си.

Остава само доня Лукресия да положи още малко усилия, за да спечели благоразположението на заварения си син. Фончито е малко странен, но с невинното си и красиво лице успява да заблуди всички. Либидото побеждава с маска на невинност.

Следва обрат, който обижда и жестоко попарва вкуса към живота и сладострастието на дон Риоберто. Розовата кула се срива в пепелно-сиви отломки и остава само празнотата от невъзвратимата й липса. Съкрушителна комбинация от розово и сиво. Прекрасното изгубено подтиска с тежестта на спомените. Всичко е обречено от човешката слабост и глупост.