18 ян 2019

литература: Една любов на Суан


„Една любов на Суан“ е показателна за всички любови на Суан. Марсел Пруст изследва това бушуващо чувство от пламването до угасването му, върху предметното стъкло на бохемското общество. След което ще се отклони по следите на изгубеното време.

Добре дошли в салона на семейство Вердюрен! Всеки от поканените е прецизно преценен от отегчената и нямаща други занимания домакиня. Изключително подробно и бъбриво биват описани вечерите на извънредно богатото и съвършено невзрачно буржоазно семейство и неговите постоянни гости. Всички варианти на поведение в различни ситуации към позната реплика или постъпка на компаньоните са отиграни през многобройните вечери и отдавна са придобили статута на ритуал. Нещо като импровизация на театрална постановка, в която всеки си знае ролята, а новите участници се нагаждат така, че да се впишат. Салон с посредствени разбирания за изкуства, изтънченост, дразнеща с превзетостта си и духовитост, родена от превземки и глупост. Суан попада в тази компания заради интереса си към Одет, която е любимка на домакинята. Не особено красива, кокетка със съмнителна репутация, Одет несъзнателно заема поза, идентична с образ от картина на Ботичели. Визуалната прилика на ракурса на шията на дамата с шедьовъра е достатъчна да пусне стрелата на любовта в сърцето на Суан. Покоряващо е описанието на вълненията му, какво усеща, какво си представя пред тази гледка. Оригинален е начинът на разкриване на характера на този задоволен и отегчен аристократ с високи връзки, в начина по който слуша, гледа, и се наслаждава на изкуството.

Чувствата са преходни. Те се менят и са зависими от обкръжаващата ги среда. Средата, в която се зараждат, развиват и избуяват, средата, от която се подхранват и в чиято сянка умират, след като героят е низвергнат от нея. Предоставен ни е шанс да сравним Вердюренови със салон от по-висока класа, благодарение на връзките на Суан. Тъжната разлика от първия такъв е, че пред фамилиите на членовете на втория има кратка представка със запетайка.

Прекрасни, сложни изречения правят подробен запис на потока на чувства и мисли на героя. Той се самонаблюдава прекалено трезво за „състоянието“ си, но въпреки стройната самокритичност изпитва наслада от всички нюанси на усещанията си. Не състояния, а фази на кризите и механизма на преминаване от една в друга, редуване на изблици на любов, страх, наслада, страдание, ревност, отрезвяване, омраза, безразличие...