16 март 2018

литература: За какво служи този бутон


„За какво служи този бутон?“ е оригинален начин по който Брус Дикинсън пише „упътване“ за собствения си живот. Тази автобиография е разказ за „механиката“ на жизнения му път.

Дяволит поглед, развяваща се права коса с бретон в рижав оттенък, облечен в клин, скачащ по сцената в такт с бързия ритъм и невъзможните висоти за мъжки глас. Спомням си Брус Дикинсън от циркулиращите между хората през осемдесетте видеокасети с пиратски записи на MTV. Няма как да забравя бунтарския плам, тежките рифове, бутафорните чудовища, свободата и ентусиазма на Iron Maiden.

         Стилът на писане на Дикинсън е лек и самобитен, без нищо излишно (скандали, жени и деца умишлено не са включени). Късите глави с шантави заглавия преминават през около шейсет шеметни години, пълни с всевъзможни занимания надлъж, нашир и над земята.

         Отгледан от дядо си и повлиян от чичо си Джон, който не му е истински чичо, в петгодишния Пол (Брус) е заложено всичко (с изключение на музиката), което по-късно ще се развие и дооформи. Оттогава са и проектите/мечти за машинист, боен пилот, астронавт.

         Музиката идва като ярка и оглушителна гръмотевица в частното училище, в което влиза без излишни усилия, с тройки. Друг принос от това време е на учител, изковал меч пред сащисаните младежи и завинаги омагьосал нашия герой за фехтовката. Следва колеж и повече музика, отколкото учене. Взима си изпитите по история като на магия и се предава на музиката.

От страниците говори открит тип с английско чувство за хумор, който се хвърля с главата надолу в какъвто басейн му предложи живота. Понякога потъва, друг път се извисява. Подхожда с увереност или ентусиазъм към всичко. Резултатът и без това е непредвидим. Отваря дума за всичко: групите и соловите музикални проекти, концертите и публиката, книгите и фехтовката, пилотирането и самолетите, гласът и бирата, радиопредаванията и сценарият за филм, дисковата херния на врата и ракът...

Това забавно и приятно четиво разкри човека зад звездата и засили симпатията ми към Брус Дикинсън.