23 септ 2019

литература: Изтезание със санталово дърво


Мо Йен избира последната екзекуция във великата Китайска империя да бъде „Изтезание със санталово дърво“. Тежкият и екзотичен мирис е подходящ за край на императорската династия.

Бившият оперен певец Сун Бин саботира оскверняващата свещените земи на дедите му германска железница и героично чака своето наказание след потушаване на бунта. Ще го извърши неговият сват – първият палач на Министерството на наказанията – баба Джао, най-изобретателният в измислянето и най-прецизен в налагане на мъченията. За стриктното изпълнение на присъдата следи окръжният управник на околията – Циен Дин, който е любовник на дъщерята на Сун Бин – Сун Мейнян, несравнима хубавица само да не бяха „огромните“ й ходила. За свой помощник палача избира сина си – касапин, съпруг на Мейнян, глуповат идиот виждащ хората в техните животински превъплъщения.

Разказано така съдържанието звучи като либрето на опера. Всъщност целият текст е поднесен така, че да внуши това характерно за Китай древно улично изкуство. Първа и трета част от книгата изграждат историята, като арии на главните герои с техните мисли и цветист език. Тя доставя пълна наслада с богатата си декорация от китайска екзотика на народен говор, древна литературна традиция и театрален церемониал.

Колкото до изтезанието ... изразът „китайско мъчение“ е показателно и тази книга го доказва с доста живи примери. На първо място палачът не е садист и не му прави чест да изпитва удоволствие, а уважение към съдията и провинилия се. Да измисли, подготви и осъществи мъчение според строгите указания на присъдата изисква дългогодишно обучение и практика, огромна отговорност. То трябва да бъде точно подбрано и правилно изпълнено. Необходимо е и върховно владеене на собственото тяло и дух, както и доста умения да превърнеш екзекуцията в представление, а жертвата в знаменитост, без да посрамиш себе си.

Приятно е как уважение и почит към миналото изпъкват отвсякъде в повествованието. Цветисти поговорки, цитати на Конфуций, древнокитайски стихотворения и легенди проблясват в говора на героите, в церемониалността на отношенията, в идеалните сравнения и образността на сцените.

Мо Йен си поиграва с някои йероглифи и превръща преломен исторически момент в изразителна „котешка опера“.