14 окт 2019

литература: Кървав меридиан


Кормак Маккарти стъпва на „Кървав меридиан“ по териториите между Мексико и южните щати на Америка и бойните действия, които се водят там в средата на 19 век сред населението на мексиканските пуебло, индианските племена, новите заселници и американските войници. С фино и въздействащо повествование предава суровата истина за един малък парцел, който е характерен за цялата човешка история.

Повествованието тръгва с Хлапето по широката диря оставена от червеният конник на Апокалипсиса. Вербувано от американската армия то пътува заедно с другите окаяни и жадни за злато войници на лов за индиански скалпове, които по договор ще им бъдат осребрени. Всичко по пътя е опустошено – природата от безжалостното слънце, животните – лесна плячка за човеци и хищници, и хората, чиито души не струват нищо за мародерите -преминаващи и оцеляващи от каквото намерят.

Движението е неизменно като постоянно менящ се заден план на кино екран, на който актьорите само имитират движение, но си остават на едно място толкова дълго, докато настъпи сцената на тяхната смърт. Този фон винаги е пустошта във всичките си превъплъщения. Прежурящото слънце прожектира миражи през деня. Във вечерния студ огньовете се движат, като живи през нощта. Далечните звезди са притръпнали свидетели на сцените, разиграващи се под тях. Природата е безжалостно отражение на хората. Времето сякаш се е върнало назад, отпреди момента, в който Моисей е донесъл десетте божи заповеди.

Маккарти спазва фамилиарна дистанция с героите си, макар не всички да са антипатични и отблъскващи с жестокостта, която проявяват към чужди и към свои. В момента на оцеляването няма свои, няма саможертва, всеки е за себе си. Точно заради това е впечатляващо, когато авторът тържествено съобщава трите имена на един от своите герои в същото изречение, в което слага ефектен и заслужен край на живота му.

В един момент Хлапето пораства, но не спира да се оглежда за старите си бойни другари. Единственият, когото среща отново жив, е съдията. Странният образ на съдията с неговите интереси към природата, минералите, фосилите, таланта му на художник, философските му отклонения и тихата кръвожадност, благодарение на която той никога няма да умре и ще танцува вечно.