18 юни 2018

литература: “Мястото” на Димитър Б. Димов


Димитър Б. Димов дава на своя герой „Мястото“. То не е конкретно, не е и измислено, донякъде е символично. По времето, когато то се открива, все още никой топограф не го е описал на никоя съществуваща карта.

Димът се разнася след експлозия, без да е имало никакъв взрив. Разпадане. Това не е бойно поле. Разкъсани и разхвърляни парчета от един човешки живот или всички животи, водени някога на едно магично място. Животът не е ли място? Той – човешкият живот си е война. Първо се сражаваш с родителя, после с другия пол, с другите хора, с обществения строй – поредният „съвършен“ проект с идеална цел и все несбъдващо се бъдеще. Накрая се бориш със себе си. И се предаваш след много битки, някои от които спечелени. Предаваш се и се оттегляш. И тогава идва най-страшното. Оставаш насаме с Аз-а и може би полудяваш. Разглеждаш отломките от хаоса на миналото – приятни, болезнени, непоносимо тежки. Всичко е там, в главата ти и мястото ги е впримчило завинаги.

За мен незабравима ще остане частта, когато изолиралият се отшелник пали огън, за да се стопли и от единия пламтящ пън изпълзява затоплила се змия. В своя защита тя напада да ухапе, може би смъртоносно, човека извадил я от зимната летаргия. В откъса няма никакво пояснително описание, подобно на горното изречение. Само кълбо от мисли. Мислите на отровна змия, нападнат човек и защитаваща го самоотвержено котка на брега на морето. Брилянтно сплетени мисли без точки, без запетаи, само чист инстинкт.

Дух, това е прякорът на героя. Той води разказа от автобиографичното първо лице единствено число, който в предговора авторът отрича да е. Отнело му е доста години да опише всичко.

Към 250 страница романът излиза от кориците си, образно казано, и се поглежда отстрани с остро критична рецензия в соц. тон, с копие до началник на гл. управление на ДС. По нататък четем друг възхитителен разрез на текста направен от живееща във Франция българка, която има желание романът да бъде преведен и публикуван, но не вижда начин как да стане това.

Объркващ, безапелационен, смущаващ, на много места вулгарен, но въздействащ – това е най-силното определение за текста.