1 ноем 2017

литература: “Отлъчване” на Николай Терзийски


„Отлъчване” на Николай Терзийски ме развълнува дълбоко. След определен брой прочетени страници изпитвам нужда да си поема въздух. Прекъсна ли го осъзнавам, че не мога да дишам докато не го довърша.

         Шестнадесетгодишно момиче иска да узнае за баща си.

         Тридесет и шест годишен мъж пише писмо на дъщеря си.

         Дядо разказва живота си на своя пораснал, но отдавна отчужден внук.

         Преписка от разпит на седемдесетгодишен мъж, милостиво запазен за поколенията.

         Предсмъртно бълнуване на родоначалник се впива до смърт в паметта на внука.

         Бежанка среща бъдещето с миналото край надгробен камък.

         Писма, говорещи си с гласовете на баба и внучка, предават загадъчни тайни през поколенията и попълват бели празноти.

200 години и осем поколения отлъчени души. Хора, обвързани мистериозно от невидими връзки. Орис или проклятие, или и двете. Множество въпроси намират своето обяснение в златна розета с древни символи. Медальон със седем разклонения измайсторен в името на любовта и преминал през столетия. Забравен и намерен пак заради онази жертвоготовна любов в размирни времена. Един род нашарен с тайни на обреченост и с чудно оплетени разклонения. Издънки, водещи към корена. Корен на безсмъртниче.

Осем истории - коя от коя по-омагьосващи. Всяка изпълнена с множество други животи още по-магични, отзвучаващи в обща мелодия. Също като родопския диалект в някои от главите, мъчен за възприемане, но силно въздействащ. Атмосферата в „Отлъчване” е осезаема, детайлите в разказа са красиви и богато наситени с българско. Героите са като тези от народните песни – красиви моми, силни момци, стръвни врагове.

Този текст съдържа в себе си магията на живота съставена от неизбежността на срещата, силата на любовта, неотменимостта на ориста, лудостта на бунта, невъзвратимостта на загубата и съдбовната предопределеност на кръвта.