24 април 2019

литература: Рапорт пред Ел Греко


„Рапорт пред Ел Греко“ е изповедта, която оставя Никос Казандзакис след себе си. Не толкова, за да остави нещо, а по-скоро за да подреди житейските си терзания, пътищата, по които е минал, докато е изследвал себе си. Онова себе си, съставено от душата, плътта и разума, което се е мъчил да разбере и помири през съзнателния си живот.

От този Рапорт звучи мелодията на дълга. Той не е точно автобиография, а сбор от спомени, личностно определящи моменти, откраднати от времето още от началото на човешката история и еволюция, от Заветите и Олимп, от прадедите и родителите, от детството и юношеството. Спомени, които се предават не само с паметта, но и чрез кръвта, от онези, които няма откъде да знаем, но помним със сигурност.

Детската му мечта е да стане светец. Прочетените жития на светци вълнуват душата му толкова много. Затова и първото сътресение в малкия му свят идва от урока за еволюцията, че ние, хората не сме равни с Бог, а сме деца на маймуните. Оттогава материята и духът се борят вътре в него и не му дават мира.

Вечното търсене го прави пътешественик. Освен че пътува физически, Казандзакис умее да се пренесе във времето хиляди години назад в митологически и библейски времена, да изживее случилото се там на мястото и в момента от писанията, страстно и дръзко да драматизира това, което е усещал участникът в събитието, бил той герой, Бог или мъченик. Поклонничеството се проточва през годините в търсене на великите вселенски отговори. Последователно се потапя и изследва идеите на Христос, Буда, Ницше, Ленин. Очарован и разочарован от всеки от тях, запленяван от идеите им отричащи се в крайностите си, разбира че те са някак си части от едно цяло.

Този Рапорт е откровен, колкото най-дълбоката бездна и е образен и жив, като най-реалистичния сън. Споделен е от душа, винаги изкачваща се към върха, странстваща, търсеща, бореща се – със себе си.