27 юни 2019

литература: Сред лилии красиви


„Сред лилии красиви“ Джон Ъпдайк стига до заключение, че „Семействата са истинска загадка.“

Откровението, че Бог не съществува, пробожда сърцето на Кларънс Уилмот и гласът замира в гърлото му, докато стои на амвона на презвитерианската си църква. Пасторът стига до това откровение след задълбочено проучване на редица материалисти и скептици относно религията като Дарвин, Ницше и Ингерсол. Горещото му желание да ги обори със собствените им текстове разрушава до основи вяра му. „Светът ни отвлича от собствената си разруха.“

В родилната болка на двадесети век всичко установено бурно се разклаща. Новооткритата звезда на киносалоните осветява мрачното ежедневие само за пет цента, жените се борят за равноправие, избухват масови стачки за по-високи доходи, настъпва зората на машините.

Чувствителният най-малък син на Кларънс не изменя на бащиното си последно решение да се оттегли от религията. Обърканият Теди е меланхоличен и боязлив, в контраст с дързостта и скоростта на промените в обществото около него. Отказващ предоставените му възможности за по-добро бъдеще, той се движи през живота с възможно най-малкото съпротивление. „...онова, което можеше да се направи с живота, беше да се търпи.“

В домовете масово навлиза радиото, по клубовете звучи джаз, голямата депресия преминава, Форд пуска модел „Т“, киното проговаря, жените имат право да гласуват, присъждат се първите Оскари.

На седем Еси осъзнава, че е съвършена и това я радва. Заобиколена е от любящи я същества – уважаван баща, красива майка, боготворящи я баби и дядо. Внучката намира себе си в свещенодействието на актьорската професия. Новите богове от киноекрана заменят онези от заветите.

„Втората световна война поглъща гуменки, коледни картички, бензин“ и раздава купони за провизии, издигната е Желязната завеса, Диор показва Ню Лук, цветовете навлизат във филмите, Студената война се разгаря, телевизията измества киното, феминизмът набира сила.

В края на осемдесетте Кларк излиза от френетичния свят на МТV и кино сюжетите взети направо от новините и се приютява в комуна с пророк, проповядващ Апокалипсиса. Стига се до въоръжен сблъсък между полицията и членовете на сектата. Правнукът завършва сагата на това семейство. Край.

Стрелба в католическа църква, седем убити. Смразяващо. Това е първата новина, на която попадам след края на романа. Тя доказва формулата, която Ъпдайк извежда от тези страници - скоростта на живота се ускорява, човешкият егоцентризъм нараства, способността да намерим себе си сред другите намалява...