11 март 2019

литература: Създания от време


Писателката Рут Озеки пуска метафорично писмо в бутилка и го нарича „Създания от време“. В един момент ми се стори, че то е насочено към самата нея, но писано от друго нейно сега.

При една от разходките си по канадския бряг героинята Рут намира дневник на японското момиче Нао. Тя го е започнала с намерението да разкаже за невероятната си прабаба Джико, която е на сто и четири години. Но в него, майсторски направен от кориците на старо издание на „По следите на изгубеното време“, Нао скрива много повече от личната си история, отколкото тази на Джико.

Действието ни пренася в eлектрическия град Ачиба в Токио, където момичето пише седнало в кафене, обзаведено като френски салон. Запленена от прочетеното, Рут започва да я издирва с помощта на сведенията, които получава от дневника. Пробва да открие нещо в писмата с ръкописни канджи, с часовника, принадлежал на небесен войн и с другия дневник, написан на френски, но колкото повече информация добива за това семейство, толкова повече то се превръща в призрак.

Между страниците ненатрапчиво е вмъкната богатата и различна японска култура. Естетиката на хартиените фигури – оригами, традицията на самоубийствата, дзен ритуалите, отношението към времето, училищният живот, ежедневието на съвременните хора... Имайки японски корени, авторката изважда в бележка под линия части от красивата и трудна писменост – канджите, поетично образуващи словосъчетания, свързващи символите в думи. Поразително е как най-обикновените неща могат да звучат красиво като хайку.

Озеки заема заглавието на своя роман от трактат на Доген – дзен учител живял през 13 век. В него комбинира по странно подходящ начин дзен будизма и квантовата физика, размишляваща за поведението на нещата в измисленото от хората време.

На практика към всяко нещо може да се приложи словосъчетанието „създание от време“. Обединяващият елемент е времето, в което съществува всичко, а на обратната страна на всичко е времето, изронено от всичко, което е било и полепнало по всичко, което е.

Романът отправя послание към настоящето. Настояще, което единствено е възможно и от което единствено може да се направи промяна чрез действие.

Време. Часовник. „Звук и незвук. Трясък и тишина.“

„Когато биеш барабан, ти отмерваш сега...“