7 дек 2018

литература: Том Ханкс и пишещата машина


Том Ханкс го бива в писането. Доказа го с книгата си „Рядък модел“, съдържаща „няколко разказа“, които стоплят с искреността си. Пишещата машина, като обект на колекционерската страст на автора, е предметът, присъстващ в повечето от тях. В някои тя е в главната роля, в други е част от интериора, просто звук на заден план или повод за размисъл за всички предмети от близкото ни минало, вече излезли от употреба.

Различният подход за всеки от разказите е сам по себе си интересен. Между класическите форми има и такива, като сценарий с планове, костюми, музика звучаща за фон, изражения на героите, екстериори и интериори на сцените. Други са като поредица статии, писани от журналист и оформени като колонки във вестник. Контрастът помежду им допринася за насладата на читателя.

Както подобава на талантлив актьор, Том влиза правдиво в кожите на разнообразни герои, които с усмивка намигат на тези, в които се е превъплащавал самият той на екрана.

Първият герой е пасивен младеж, който описва 21-дневна връзка със свръхактивната Ана, естествено тя е инициаторка на всичко. В тези двайсетина дни има занимания, които „нормалните“ хора биха побрали в половин година. Цялото приключение е забавно и с хепи енд. Няма пострадали и приятелството продължава в някои от следващите разкази.

Вторият е за силата на добротата и за приятелството, започнало на фронта и продължаващо въпреки разстоянията. Доказателство, че за пострадали ветерани от войната може да се пише с топло чувство и без сладникав сантимент.

Голямото разнообразие на герои и сюжети показва богатото въображение на Том Ханкс, но по-въздействащо според мен е предаването на емоциите на героите. Нужен е усет и човечност за разбиране на човешките чувства. Точно затова най-незабравим за мен ще остане разказът за българина Хасан. Пристигнал с емигрантска вълна от една друга ера, носещ капсулиран в себе си разказа за комунистическа България с трудовите лагери и милицията, но имащ очите и сърцето да се учуди на вълшебния Сентрал парк, хот дога, кината и търпението да получи единствения шанс за бъдеще.