22 май 2018

литература: “Хала” от Нейтън Хил


„The Nix“ (Хала) е норвежко митологично същество - толкова красиво и желано, което те отнася и отвява, и в края на краищата те прави нещастен.

Това е урокът, който Франк внушава на малката Фей, а тя след години - на сина си Самюъл. И приказката се сбъдва за тях, може би не защото е толкова страшна и обричаща, а защото са й повярвали.

Любимата поредица книги-игри на малкия Самюъл е „Избери си приключение“, където ако не ти харесва краят винаги можеш да се върнеш и тръгнеш по друго разклонение на историята и завършек на приключението. В духа на тази книжка вече пораснал, той не спира да се пита с кое свое решение е предизвикал майка му да си тръгне, когато е бил на единайсет? А дали ако тя не беше заминала щеше да е пропуснал момента с мечтаното момиче, щеше ли да е преуспяващ писател вместо неудовлетворен преподавател с омразни студенти?... Може би майка му ще се завърне в живота му, за да му обясни причината за избора си и къде е била през двайсетте години отсъствие. Нелепа случка на замерян с камъни политик, широко отразена в медиите дава отговор на по-горните въпроси.

Ако Фей не беше попаднала на знаков хипи протест срещу войната във Виетнам като студентка...

Ако родителите не прехвърляха недоволството и страховете си на децата си...

Ако хората не живееха в тайни и самозаблуди...

Ако медиите отразяваха събитията коректно, без да ги манипулират...

Ако в поп културата имаше поне малко смисъл...

Ако опаковката отговаряше на съдържанието...

Ако нещата, които те освобождават от стреса не ти докарваха още по-голям стрес...

Ако имахме сили да се отклоним от консуматорския материализъм...

Ако нямаше нужда да бягаш от себе си и тази реалност във всесилен аватар в компютърна реалност...

Ако почвата на обетованата земя побираше семейните ти корени...

Ако „земята на свободните“ не беше в същността си полицейска държава...

Ако в „дома на смелите“ не жертваха невинните...

„Хала“ е щедър и интелигентно конструиран роман от Нейтън Хил. Всеки герой си има отредени страници, където се превръща в централен. Тъкмо си помисля, че историята е станала някак разклонена и се е отдалечила от главната посока и изневиделица се оказвам пред крайъгълен камък, важна спирка от маршрута по пътя на герои, показателни за съвременното обществото.

Не че в края всичко се нарежда идеално, но поне има надежда. Все пак в 21 век само трябва да повярваш, че искаш и можеш да се справиш с нещо, за да успееш. Всяко поверие си има разковниче.