9 май 2019

литература: Хроники на неведомото


Николай Терзийски влиза в ролята на хроникьор, за да проследи скритите зависимости, които се съчетават, изграждат и мотивират чудните герои в „Хроники на неведомото“.

Възможно ли е човешките очи да погледнат толкова назад във времето, че да проследят причините за всичко, което се случва в настоящето, каквото и да е то? И може ли е човешкият мозък да разбере понякога необяснимото в рамките дори на самия себе си? Това са въпросите, които вълнуват автора в новия му роман, в чийто център е родовата история, а тази на целия околен свят се случва на фона й.

Героите са обречени, орисани, прокълнати да следват смело сърцата си. И те го правят. Без да могат да си обяснят защо. Вероятно защото причината да са такива, каквито са, е някъде назад в произхода им. Кръвта на предците им е тази, която измъква душите им от нищото и им нашепва посоката, която да следват.

Въпросите са вътре в тях, неосъзнати и неизказани. Защо ги тегли към опреден човек? Защо ги поглъща точно тази мелодия? Защо ги поглежда това огледало? Какво ги води към този номер? Какво отмерва спрелият часовник?

Мелодично темпо и похватни думи пренасят читателя отвъд текста - навътре в историята при силни героини, смели хайдути, изкусни майстори и магични животни, досущ като в мъдрите народни приказки. Сказания, оформени от времето в умовете на поколенията. С всяко ново разказване те оживяват и обгръщат неизмислимата реалност във фантастични и чудновати форми, раждащи легенди за криволичещите пътища през които преминава животът, за да се осъществи и предаде нататък.

Николай Терзийски е изкусен разказвач, който безпроблемно намира сгодни пролуки да свърже всичките си герои. Няма изтървани краища, няма безцелни украси. Всичко се нарежда на място и за миг неведомото приема форма. Освен удоволствие, хубаво разказаните истории съдържат сила и носят послание. Особено наситени са семейните приказки, които крият в чудатостите си, откъде сме дошли и какво се съдържа в нас. Дори и да не го съзнаваме още.