11 април 2018

литература: “Царството” на Еманюел Карер


„Царството“ на Еманюел Карер разказва за небесното царство. Тази книга е за зараждането и налагането на християнството. Вярата в небесното царство. Вяра, продължаваща две хиляди години и изследвана от гледна точка на съвременния човек. Може да бъде възприета като самоизследване на нуждата от тази патерица. Как един интелигентен човек разсъждава за вярата? Как си я обяснява? Каква нужда има от нея?

Преминаването от заповядващ към обичащ бог си е чиста проба „мутация“, по думите на автора. Смиряването на духа след „око за око“. Историята на своеобразна еволюция към духовното – вътрешно царство. Обещаваната награда на човешките същества за промяната им към добро.

Взима себе си за обект на експеримента. Експеримент, проточил се в целия му съзнателен живот, започнал с напътствия от силната личност на кръстницата му. От получаване на просветление до загуба на вяра. Кризата. Лутането по дирите ѝ и изписването на 18 тетрадки с разсъждения върху свещени текстове с паралелно посещение на психоаналитик.

В течение на разказа са вмъкнати множество малки, живописни истории за личности и факти, които по никакъв повод не бих потърсила. Например във Франция съществуват групи за ритуално миене на крака с цел смиряване, която той посещава. Тези кратки „отклонения“ дават ексцентрична окраска и живец на книгата.

Еманюел Карер е искрен събеседник с лично мнение, базирано на солидно проучване. Избира да чете задълбочено евангелието на Лука и подробно драматизира историята на малката еврейска секта, от която ще произлезе християнството. Интересен е прочитът на писател-сценарист, виждането му за сюжета, сцените, образите от евангелията с цялата им последователност и несъвпадения, достоверност и откровени небивалици, странност и логичност. Опитва се да „разглоби една литературна творба“, да намери истинност между историческите хипотези. Преценява правдоподобността на сцените и героите сред множеството преводи и човешкия фактор, след всичкото преминало време. Ползва изследвания от различни епохи, свещени и апокрифни, критични и разобличителни текстове. Води задочни спорове с други автори, разсъждавали по темата.

Сложната материя на християнството е представена семпло и елегантно. Това е многопластово и емоционално разследване на едно недоказуемо с материални улики твърдение, чийто резултат е видим и осезаем.