8 юни 2018

литература: 4 3 2 1


В „4321“ Пол Остър разказва, разказва и разказва. Хипнотизиращо.

Един прародител стъпва на новия континент по принуда, а кръстницата Ирония, каквато е шегаджийка, му дава ново име. Новото име и новият настъпващ век се договарят за съдбата му.

Две половини на едно родителско тяло, пораждащо трето поколение в средата на бурния 20-ти век. Ражда се Арчибалд Айзък Фъргюсън с четири варианта за изживяване на отреденото му време с четири различни лични пътища за извървяване на фона на непроменящата се световна история. Във всичките си проявления Арчи има еднакви интереси, таланти, занимания и вкусове, които да проявява. Всеки един от четиримата прозирно обогатява другите личности.

Четири различни семейни модела. Четири разлики в поведението на най-близките родственици и приятели. Разклоненията са посочени. Преди човек да започне да избира съзнателно за себе си, родителите му са направили достатъчно грешки или точки, предопределящи посоката за развитие пред него. Вреда или полза - не се знае кое какво е. Остава да се разиграят раздадените карти.

Пол Остър разказва задълбочено и концентрирано, развива сюжетните линии с лекота и естественост, обосновава следствието, неоспоримо при всички вариации, деликатно припомня за началото на текущия живот, влага целия си вкус към книги, филми и музика.

На всеки етап има изненади, сякаш авторът предугажда мисълта ми на читател и предлага решение на хрумналото ми „а, ясно накъде отиват нещата, ами как ли би продължил ако...“.

Дал си прекрасната волност да напише четири от вероятните милиони паралелни животи на всеки човек, може би Остър вижда този си герой/герои, като свое собствено отражение.