2 фев 2015

Нено Белчев: Можеш да събориш стена с чукове и кирки, но не и тази, която е в главите на хората


Защо спортистите са националната ни гордост, е темата на днешния брой, по която в тази среща с продължение, разговаряхме с художника Нено Белчев. „Това е държавна политика. Още при комунизма само това мерене на мускули беше някакъв повод за гордост. Нашите щангисти са най-добри, нашите борци са най-добри и това остана като наследство“, обяснява ми артистът и продължава: „Първото нещо, което видях връщайки се от Щатите, беше реклама на спортния тотализатор или на някаква лотария, в която български борец подскача от радост и подхвърля друг човек, защото тотото е много хубаво нещо. По този начин се насажда в главите на хората, че спортът е единственият повод за национална гордост. Има много оперни певци, които са успешни не само у нас. Защо не са поканили, например, Александрина Пендачанска да пее от щастие колко е хубаво тотото? Тя сигурно би отказала, но става въпрос, че тези, които измислят рекламите, изобщо не се замислят какво подават на обществото като информация. А това всъщност е вид пропаганда.

За тях този човек е звезда, а не Александрина Пендачанска. Комунизмът изигра лоша шега на България, разделяйки интелигенцията от работническата класа, при това съвсем умишлено. Всичко това, което е насадено в умовете на хората не е нещо, което ще се промени за ден или два“, категоричен е Нено Белчев, а аз отбелязах, че в днешно време много хора пътуват и би следвало да са малко по-разкрепостени и с широк мироглед, на което той веднага ме контрира: „Не, много малко хора пътуват и много малко хора си отварят очите, когато го правят. Малцина всъщност са тези, които искат да си променят начина на мислене.

В края на м.г. курирах изложба на български видеоарт в Литва по случай 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Имаше пропаганда и от двете страни на желязната завеса. И въпреки че събориха стената с чукове и кирки, тази, която е в главите на хората, остана. Това, което се случва в нашето общество е плод на предразсъдъци, наслоени за тези 40 и няколко години. Има ги и в западното общество. Свидетели сме какво се случи в Англия като пропаганда спрямо България и Румъния за това как ще дойдат злите емигранти и ще им вземат работата. Не се случи, но продължава да работи. Наслоеното мнение не може да се изтрие за ден, не може да се счупи с чук. Тази идея за това каква е българската национална гордост продължава да е плод именно на тази пропаганда, която комунизмът развиваше. Той разедини обществото на интелигенция, на църква (проповедниците са тотално неадекватни спрямо обществото в момента), работници... „Граждани“ и „селяни“ се плюят и ненавиждат. Самият факт, че имаме обидна дума в българския език – селянин, говори колко е разединено обществото. И за изминалите 25 г. това не се промени. Едно общество може да се развива само тогава, когато тези части от него работят заедно, защото те са от един организъм. За да работи на него му трябват крака, ръце, сърце, глава, няма как да действа, ако му липсва сърцето, т.е. всяка част е необходима и тя трябва да е в синхрон с останалите. И когато интелигенцията ненавижда народа, а той ѝ отговаря със същото, то това общество е обречено да изчезне, според мен. Това е проблем. Чувал съм много мои приятели да казват, ами щом трябва да изчезне – да изчезне. Но то няма да изчезне от само себе си или пък благодарение на някакви природни катаклизми, а заради нас. От нас зависи дали ние ще поемем отговорността да го съхраним или не.“

 

Нено Белчев е артист със завидна биография. Работи в областта на видео-арта, инсталацията, скулптурата, пърформанса и новите медии, както и като независим куратор. Ежегодно участва във форуми, разпръснати из всички точки на планетата. Печелил е стипендии за творчески престой в Русия, Китай, Япония, Португалия и САЩ (CEC ArtsLink Fellows), откъдето се завърна преди броени дни. Носител е на награди от международни видео и филм фестивали в Русия, Холандия и Австрия.

По случай 25-годишнината от падането на Берлинската стена през ноември, той бе поканен да курира изложба на български видеоарт в Литва. „Живот в пост-соца“ включваше творби на Аделина Попнеделева, Албена Баева, Живко Даракчиев, Kaтелина Кънчева & Крум Янков, Липовански/Ненова/Мечев и Самуил Стоянов.