11 септ 2017

юн сун на: Зрялото продължение на една джаз сензация


Юн Сун На със сигурност е позната на почитателите на вокалния джаз. За останалите – това е корейката, която дръзна да направи онази странна акустична версия на „Enter Sandman“ на „Металика” в акомпанимент само на една китара, която може да сте засичали в YouTube. Същата, със скърцащите вещерски ефекти - постигнати само с глас, които сериозно дразнят неподготвеното ухо и карат човек да настръхва повече отколкото от оригинала.

Каквото и да си говорим, тази интерпретация ще си остане визитната картичка на тази страхотна певица още дълго време, особено за широката публика. Няма как да е иначе, след като тя е ярък пример за твърде популярната тенденция да се правят необичайни кавъри на известни песни в различни стилове. Тази мода продължава вече доста дълго и започва дори да става леко досадна, но явно е ключ към комерсиалния успех. Да си го кажем направо - „ревизията“ на класически поп и рок хитове е ясен знак, че популярната музика е в дълбока криза и трудно създава нови оригинали. Пък и някак си публиката не обича да се напъва да възприема и изследва нещо ново. Гладът ѝ се запълва по-лесно с нещо хем познато, хем леко провокативно, но само до степен, в която да си остава... забавно.

За щастие, дори публиката в България имаше късмета да оцени, че Юн Сун На е нещо повече от изпълнителка на подобни любопитни кавъри. Отварям една скоба, за да припомня че когато това явление се зароди, ги наричахме „гавъри“, но твърде скоро те станаха толкова много, че това подигравателно определение излезе от обръщение. Родената в Сеул певица е била два пъти за концерт у нас – през 2012-та и през 2014-та. Дано да дойде пак, защото Юн Сун На продължава да е в чудесна форма и със сигурност ще очарова публика с майсторство, стил и оригинални музикални идеи, които наистина са рядкост.

Доказателството за това е новият албум на певицата „She Moves On“. В него отново чуваме познати песни в необичайни варианти. В случая обаче няма провокации в обичайния смисъл на думата, а по-скоро зрели и смислени интерпретации, от които лъха много свобода и увереност. Името на албума идва от композиция на Пол Саймън от албума му „The Rhythm of the Saints“, издаден през 1990 г. Да си призная бях леко скептичен, че тази велика и много любима за мен песен, може да прозвучи добре без сложния и богат аранжимент на оригинала. Почувствах се страхотно, когато чух, че Юн Сун На и музикантите, с които е записала новия си албум, са успели да обобщят и опростят този музикален шедьовър, при това без да му навредят. И същото се отнася за всички останали изпълнения в албума.

Другото голямо предизвикателство в  „She Moves On“ е интерпретацията на баладата на Джими Хендрикс „Drifting“. Когато посягаш към такъв шедьовър на легенда от тази величина, рискът е сериозен. Но Юн Сун На се справя отново блестящо, като специално в този случай си заслужава да отбележим и страхотното включване на китариста Марк Райбот.

Ако трябва да обобщим - новата продукция на корейската певица е изключително приятна и почти задължителна за фонотеката на всеки джаз фен. Ще се върна към заглавието и ще кажа – да,  Юн Сун На определено продължава напред, преминавайки на ново, по-високо творческо ниво. И в подбора, и в изпълненията на песните от новия ѝ албум личи желание да се постигне максимално отваряне на оригиналите към публиката. Ролята на изпълнителката в случая е почти като на класически музикант. В джаза твърде често се взема само фрагмент от една композиция, която да послужи за основа на импровизацията, която е по-важна, дори и да разбива структура на оригинала. Юн Сун На обаче импровизира, запазвайки песните в тяхната почти пълна цялост. Това изобщо не пречи те да станат в някакъв смисъл нейни, да им придаде нов характер и по този начин да обогати тяхното послание.