20 дек 2018

аз: За какво мечтае Капитан Хук


Такааа, идва Рождество, а никой не се сеща да направи с мен интервю. Въобразявам си, че имам какво да кажа, затова няма да чакам повече и ще се самолексиконирам. Темата, разбира се, е коледна. Няма как? Времето го изисква.

Надявам се да погледнете на всичко това с чувство за хумор и положителна нагласа, с която да изгубите 5 минути от живота си.

Та, сложете си усмивките и да се гмуркаме в доброто настроение.

 

- Дядо Коледа съществува ли?

- Възрастните си умират да разясняват на децата как не съществува, лишавайки ги от магия и запращайки ги директно в света на материалното. Какво прокламират, че всичко се купува? Пари, пари, пари... Какво лошо има в малко вярата в илюзорното? Не може все да сме здраво стъпили на земята.

Нищо лошо няма да се случи, ако веднъж годишно си позволим да изпуснем края на реалността. Затова смятам, че съществуването му е въпрос на личен избор или както сподели 10-годишната ми дъщеря – „знам, че родителите купуват подаръците, каза ми го Макс, но ще му напиша къде ще празнуваме“.

 

- Как се стига до Полярният кръг?

- Трябва да си майстор на хващането на ветровете. Това го знае само Мери Попинз, но тя никога не би го споделила. Какво ще стане, ако всички „хукнат“ натам?

 

- Какво правиха Питър Пан и Зън Зън през изминалата година?

- Тази година нищо не се чу за тях. Най-вероятно разпускат, заедно с изгубените момчета, нейде по пистите на Боровец.

 

- А те как ли празнуват Рождество?

- Както всяко едно семейство, в която и да е точка на света. Тихо и спокойно, едвам изчакващи да бие дванайстия час, за да се нахвърлят върху подаръците. 5 минути по-късно вече спят щастливи.

 

- И в Невърленд ли само послушните получават подаръци? Ами Капитан Хук?

- Както казват в една реклама: „Гришо лошо момче ли е щом родителите му не могат да празнуват, както останалите?“. В този ред на мисли Капитан Хук ще е от първите, на които дядо Коледа ще подари чисто нова кука за ръката... или пък шапка с перо... За какво ли мечтае Хук?...

Време е да се преосмисли цялата работа с подаръците, да се сложи някакъв лимит, да се спре истерията, довеждаща стотици хора до ръба на нервна криза.

 

- Вярвате ли в коледния дух?

- Имаше период, в който престанах да го усещам, някъде между 20-та и 40-та си година. Той сякаш се разтвори във въздуха и ни пушек, ни дим от него. После, съвсем ненадейно, отново кацна на рамото ми, подобно на бял гълъб, изгубил пътя за дома и случайно открил го.

 

- Написахте ли писмо до дядо Коледа? Какво си пожелахте?

- Не, предпочитам да ме изненада.

 

- Той изпълнява ли всичките Ви желания?

- Явно слушам, защото ми дарява дори това, за което не смея да мечтая. Струва ми се, че освен всички други способности, които има, е и менталист, чете мисли. Но ми прави впечатление, че отсява смислените от безсмислените, за което съм му безкрайно благодарна, защото самата аз често потъвам в собствените си несвързани желания.

 

- Какво ще има под елхата?

- Надявам се да намеря здраве, щастие, късмет, любов... може и малко световен мир, но ако е възможно без Паулу Коелю.

 

- Какво ли е да можеш да летиш?

- Ако бях дядо Коледа щях да знам отговорът на този въпрос. В известен смисъл всеки един от нас е, та защо и да не съм аз. Хо-хо-хо. Невероятно е, макар и горе здравата да ветрее! Добре, че е веднъж в годината!

 

- А какво щеше да е, ако всеки ден е Коледа?

- Дори не смея да си помисля! Това ще е като кошмари по Коледа...