23 април 2015

Георги Тодоров – Гец: Когато Господ създаде лулата, явно е знаел какво прави


Георги Тодоров или Гец, или Жоро Лулата, както го знаят приятелите му, е майстор на лули. Занаят, за който преди това интервю не знаех много, да не кажа нищо. Преди да се захване с него завършва промишлен дизайн в ХГ „Дечко Узунов“-Казанлък, а впоследствие същата специалност и в Художествената академия „Н. Павлович“ в София.

Първата му лула... Оказва се болна тема. По това време работи на Карловия мост в Прага и използва времето си да я шлайфа и финишира. Обзема го странното усещане, че трябва да се махне от перилата. Две секунди по-късно сякаш някой го бутва и лулата литва във Вълтава. Оглежда се, но най-близките до него хора били на 15-20 метра... Така и не успява да я спаси и довърши, отплава към южна Чехия... Втората е почти точно копие на първата. Най-интересно му е тогава да изследва формата от ергономична гледна точка. Все още си я пази.

Преди броени дни Гец се върна от Италия, където беше на среща с майстори на лули от цял свят – Германия, Дания, Чехия, Франция...

 

- Как измисляш лулата? Кое те кара да се забавляваш, докато правиш лули?

- Всичко, дори и досадното пилене понякога е забавно. Най-много ме забавлява обаче постепенното реализиране на идеята в материал и крайният резултат.

 

- Как даде името Гец на лулите? Не е ли твърде „джазово“?

- Да. Обичам джаз, ха ха ха. Всъщност това е доста стар прякор на Георги. Реших, че е просто идеален.

 

- Разкажи ми малко за производителите на радика. Кое дърво предпочиташ?

- Работя предимно с бриар (радика). Това е всепризнат и наложил се материал от 200 години насам. Притежава уникална съвкупност от качества и това го прави изключително подходящ. Съществуват тези относно това кой бриар е по-добър - гръцкият, испанският, френският или италианският. Мога само да кажа, че най-добрите блокове радика, с които съм работил, са били испански и италиански. Но пак подчертавам, това е субективно.

 

- Освен радика използваш ли други материали?

- Използвал съм и маслиново дърво.

 

- Вслушваш ли се в дървото, когато имаш възможност да избираш блоковете директно от производителите и да го пипнеш?

- Разбира се, всеки блок е уникален сам по себе си. Това е естествен, природен материал. В този ред на мисли - понякога самият блок дава идеята за формата на лулата. Това е и основен принцип при ръчната изработка - цели се максималната изява на рисунъка на фладера и качеството на материала.

 

- Има ли продукти, които са токсични?

- Токсични - такива нямат място в една лула. При процеса на обработка блоковете се изваряват, което елиминира евентуалните токсини и танини в дървесината. За мундщуци се използват материали като ебонит и акрил, които са безвредни.

 

- Как можеш да различиш качеството на бриара в една вече готова лула?

- Простичко казано - колкото по-светла е лулата, толкова по-добър е материалът. Критерий за качество е самият финиш - гладък и светъл означава, че няма какво да се крие. Понякога в дървесината има включвания, които в болшинството случаи нямат значение за функционирането на лулата като инструмент, но чисто естетически са неприемливи. Тогава лулата или се пясъкоструе или се рустикова. И съответно се избират по-тъмни байцове, за да не си личат толкова тези включвания (дефекти).

 

- Имаш ли ментор, учител? От кого се научи на този занаят?

- Учител в пълния смисъл на думата нямам. Професията ми е дизайнер. Обучен съм да работя с различни материали и техники, така че лулите се явяват естествено продължение. Разбира се, има тънкости, като всеки занаят, но основните неща съм извел сам, предимно с четене и проби. Обмяната на опит с колеги също е важна.

 

- Преди няколко дни се върна от Италия, където беше на среща с майстори на лули от цяла Европа. Разкажи ни за нея. Как ти се струва пазара за лули в световен мащаб?

- Срещата беше много любопитна. Самото събитие беше перфектно организирано и проведено. Запознах се с нови и интересни хора и колеги. В световен план пазарът е доста свит, известно влияние оказват и рестрикциите на тютюнопушенето, макар че пушенето на лула няма нищо общо с това да пушиш цигари. Основната разлика е, че при лулата димът не се инхалира в белите дробове. В този смисъл пушенето не е толкова вредно, както при цигарите. Да не говорим, че тютюните за лула са в пъти по-качествени. Все пак лулата в днешно време е по-скоро луксозен продукт, отколкото прост инструмент за пушене, какъвто е била преди години - преди масовото разпространение на цигарите. В този смисъл летвата е изключително висока от гледна точка на изработка, естетика и функция. Трябва да си не само добър занаятчия, но и с чувство за детайл и стил, ако искаш да получиш признание.

 

- Какво е необходимо, за да пушиш лула, с какво трябва да се снабдиш?

- Лула, тютюн, тройник, кибрит, време, търпение и здрави нерви, особено в началото, ха ха...

 

- Коя лула се пуши по-лесно?

- Правилно конструираната, формата е второстепенна.

 

- Кое е особеното в твоите лули?

- Всяка е със своя индивидуалност. Повтарям, форми (модели) само при конкретно желание на човека.

 

- От кога датира първата лула?

- От времето на древните скити, но не съм съвсем сигурен какво точно са пушили тогава в нея...

 

- Кажи нещо за традициите в България що се отнася до пушенето на лула?

- За традиции в България не може да се говори. В сравнение с други страни, ние сме като пеленачета. В никакъв случай обаче не казвам, че няма хора с опит и вкус в България, напротив, познавам доста такива, чието мнение много ценя!

 

- Има ли клуб, където човек може да отиде за да пуши лула и да се наслади на това изкуство?

- Слава Богу, да. От близо две години правим редовни сбирки всеки месец в клуба на приятел в София, където, както можете да се досетите, си говорим за лули, тютюни, правим дегустации, обсъждаме неща по темата и т.н. Естествено и пафкаме, хе хе хе.

 

- Пушенето на лула изкуство ли е?

- Може да се каже, макар че бих използвал друга думичка - табиет.

 

- Има ли компромис, който не би направил?

- Не бих направил компромис с нещо, което не ми харесва. Също така не правя компромис относно функцията на лулата, там всичко трябва да е точно.

 

- Опиши ни мястото където работиш.

- Ателието ми е всъщност едно доста голямо мазе, което с годините постепенно трансформирах в работилница за лули. Носи духа на две поколения майстори, в него бяха и първите ми стъпки в работата с дърво и метал като дете.

 

- Пожелай си нещо. Какво искаш да ти се случи в света на бавното пушене? Кажи ни нещо за бавната идея. Защо искаме да забавим нещата...

- Пожелах си. А относно бавното пушене - това са състезания, където всъщност умението да пушиш с лула е изведено до съвършенство. Печели този, който успее да изпуши няколко грама тютюн за възможно най-много време. Тоест последният останал печели. Първият отпаднал получава торба с кибритени клечки като намек за това, че трябва доста да се упражнява още, ха ха ха... Сериозно - това не е спорт и няма победител и победен. Просто има хора, които споделят едно и също хоби и заедно се забавляват.

 

- Какво би довършил думите „когато Господ създаде лулата...“?

- ...явно е знаел какво прави!