12 септ 2017

Станислава Щъркова - за мечтите, една “Прасешка история” и бъдещето на родната анимация


Станислава Щъркова е аниматор и автор на едно от най-симпатичните родни филмчета, включени в програмата на варненския анимационен фестивал, който се открива утре (13 септември). Кадърът от "Прасешка история" в каталога грабна вниманието ми с умело нарисуваните герои и ми стана любопитно - кой и какво се крие зад тази история.

Това е дипломният проект на младата аниматорка, която завършва НБУ. Рисуван е изцяло на ръка, но привидно сладурските персонажи не бива да ви заблуждават, защото се оказва, че "совите не са това, което са".

Иначе Станислава рисува още от малка и винаги е знаела, че един ден ще прави "детски филмчета". И въпреки че за момента малко се е отдалечила от анимацията в професионален план, тя не губи надежда, че този вид изкуство има бъдеще и в България.

За това ѝ помага и природата ѝ на мечтател. "Човек понякога забравя да мечтае, когато затъне в рутина, но всеки за себе си трябва да намери онази светлина, която е имал като малък и след това е забравил. И тук мисля да добавя много подходящ цитат от Маркес: "Не е вярно, че хората спират да преследват мечтите си, защото остаряват. Те остаряват, защото спират да преследват мечтите си", споделя за "Формално" Станислава Щъркова.

 

- Кога и как анимацията влезе в живота ви?

- Още от малка съм знаела, че искам да правя "детски филмчета". Винаги съм го чувствала и към това съм се стремяла цял живот. Спомням си как поглъщах анимираните образи от екрана, как чаках с нетърпение да дойде неделя, за да мога да се насладя на едночасовата анимация.

 

- Кои са Вашите учители?

- Моите учители, хмм... Те не са един и двама, а и човек се учи цял живот и постоянно преоткрива нови и нови неща, които го вдъхновяват. В детството – родителите, приятелите; в университета – преподавателите като Иван Веселинов, Анри Кулев, Стоян Дуков, Тони Траянов и т.н. В творчеството – артисти, като Tomek Baginksi, Ralf Bakshi, Tim Burton, Adam Eliot, Hayao Miyazaki и много други.

 

- Дипломният Ви проект "Прасешка история" е селектиран в програмата на СФАФ във Варна? Участията на фестивали важни ли са за Вас?

- Да, филмът ми беше селектиран в програмата на варненския фестивал в категория студентски филм. За всеки аниматор са важни участията на фестивали, това те кара да се чувстваш оценен, отделно на тези форуми срещаш уникални артисти, от които можеш да научиш много неща.

 

- Представете ни героите от филмчето, ще ни станат ли симпатични?

- Самите типажи са изобразени суперхумористично и изглеждат много приятни. Но самият филм не е предназначен за детска аудитория, а и в самия контекст на историята героите са по-скоро несимпатични.

 

- А откъде дойде вдъхновението за тази история?

- Вдъхновението ми дойде от един шарж, който измислих в часовете по карикатура при Стоян Дуков. След това този шарж беше публикуван във в. „Стършел” и така ми хрумна идеята, че от това може да излезе добър сюжет за филм.

 

- Каква техника използвахте?

- Филмът е изцяло рисуван на ръка. Вярно, използвала съм компютърна програма (Adobe Flash), но всичко е рисувано като класическа анимация “frame by frame”. Компютърът в случая е моят инструмент, нищо повече.

 

- Колко време отне реализацията на проекта?

- Самата реализация стана сравнително бързо, но след това се забавих доста с дипломирането.

 

- Трудно или лесно е да събереш всичко, което искаш да кажеш в една минута?

- Да, според мен едно от най-трудните неща в анимацията е да побереш цяла история, всичко това което искаш да кажеш, а и зрителят да може да разбере в рамките на една минута.

 

- Кое беше любимото Ви филмче в детството?

- Не беше само едно. Гледах главно филми на "Дисни" и японска анимация. Един филм го превъртах хиляди пъти без да ми омръзва, знаех ги наизуст.

 

- А сега гледате ли анимации?

- Естествено!!!

 

- Визията на "Дисни" е доминантна в момента, мислите ли, че това ощетява днешните деца?

- Не мисля, че визията на "Дисни" ощетява децата, все пак аз и моето поколение също сме израснали с техните филми, а не се чувствам по никакъв начин ощетена. Напротив, благодарение на това, от малка исках да се занимавам с анимация. Освен това вече има толкова много информация и толкова различни студия правят анимации, че децата в днешно време са повече от облагодетелствани в това отношение.

 

- На анимацията се гледа предимно като на изкуство за деца, въпреки че има доста сериозни постижения и при филмите за възрастни? Вие за каква публика предпочитате да творите?

- Аз лично нямам предпочитания за публиката, а и според мен отдавна вече не се гледа на анимацията като на изкуство само за деца.

 

- Има ли бъдеще за анимационното кино в България? Какви са Вашите амбиции в тази посока?

Не губя надежда, че анимацията в България ще се възроди. За съжаление нещата не вървят добре в тази посока, дори студия за анимационни филми почти не останаха. Аз сега малко съм се отделичила от нея в професионален план, но имам амбиции да продължа да се развивам в тази насока. Ще се радвам българските телевизии да започнат да осигуряват спонсорство и да предоставят екранно време за български анимационни филми.