2 окт 2017

Туи Мамаки: Природата и музиката са моите корени


Туи Мамаки е певица, изследовател на вокални техники, композитор и аранжор. Родена е във Франция, отраснала в Нова Зеландия и понастоящем живееща в България. От семейството си е наследила аватюристичния дух и вкуса към мелодии от далечни кътчета. Следвайки гласа си, тя е пътувала до Страната на баските, Индия и Балканите в изучаване на традиционни вокални техники и репертоари.
Наскоро излезе видео към най-новата й песен, носеща името "Riuwaka". Туи се запознава с режисьорката Шанън Шниткер по време на фестивала Luminate (Нова Зеландия). Взаимно вдъхновени от творчеството си, те решават да си сътрудничат за реализирането на първия клип от новия албум на певицата, озаглавен FLY, който ще излезе през 2018 г.

 

- Как музиката влезе в живота ви?

- Майка ми е музикант, а баща ми - театрален режисьор. У дома израснах в творческа атмосфера и слушане на музика. Винаги съм пеела като дете. Музиката е като език отвъд езиците, така че и сега е съвсем естествено да пътувам с нея.


- Родени сте във Франция, живели сте дълги години в Нова Зеландия, сега сте в България. Къде са корените ви? Накъде ви тегли?

- Винаги съм имала мултикултурни корени. Вкъщи се говореше на два езика - френски и английски. А България е мечта и признание. Трудно е понякога да се чувстваш заземен, когато ти се налага да ходиш по турнета, но когато има контакт с природата, всичко е спокойно. Природата и музиката са моите корени. В края на краищата, кой решава за границите и националностите? Разбира се, културата ни оформя по някакъв начин, но често животът има план, който не зависи от нас, а трябва просто да го следваме.


- Как се срещнахте с българския фолклор и с какво ви привлече той?

- Чух запис на "Мистерията на българските гласове" още като дете. Привлякоха ме мощните гласове и кристалния тон. Аранжимиментите и ритмите, разбира се, бяха мистериозни и интригуващи, но преди всичко ме впечатли това, че нищо не стоеше между душата на певците и света, всичко беше като един отворен път към вселенската красота.


- Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвена, когато дойдохте в България?

- Не бях подготвена с кимането на глава за "не" и клатенето за "да". Има и други специфични неща в комуникацията, които научавам малко по малко. Но всичко си идва мястото, когато се запознаваш с историята на държавата и хората.


- Имате ли любима българска народна песен?

- Имам няколко любими - "Руфинка болна легнала" в изпълнение на Васил Михайлов от филма "Краят на песента", е една от тях. Обожавам да слушам и плочи на Недялка Керанова.


- Работили сте с български изпълнители като Котарашки, имате ли поглед какво се случва на родната музикална сцена?

- Котарашки беше моята първа връзка с България. Запознахме се в myspace, тогава още работех с предишната си група The Mamaku Project. Това беше едно много забавно сътрудничество. За българската музикална сцена виждам, че има много различни посоки и мнения. Аз лично смятам, че е богатство да се съхраняват традиционните фолклорни жанрове, а също така да бъде отворено пространство и за експериментиране и разработване на електронни и фюжън стилове.


- Каква музика слушате у дома?

- Зависи от настроението ми - балканска духова музика, фолклор, Roots Manuva, Бьорк, Арво Пярт. Но обичам и тишината, защото когато създавам своя собствена музика, не желая да слушам друга.


- Разкажете ни за новата си песен "Riuwaka"...

- Риуака (англ. Riuwaka или Riwaka) е името на свещен извор в подножието на хълма Такака, намиращ се в Южния остров на Нова Зеландия. Много хора идват да пият лековитата вода, пречистена от кварца на планинския лабиринт над извора. Песента е написана на това място и е вдъхновена от пречистващите качества на извора, едновременно физически и духовни.

Инструменталната част е провокирана от любовната ми история с българския фолклор, но изсвирена на моята Литъл Мартин китара по подобие на арфа. Вокалните мелодии са изпети по много интимен начин, сякаш са молитва. Песента разказва за чувството на раздяла, за преминаването в неизбежната цялост на примирението. Китарата и вокалите са записани в стар инкубатор за копринени какавиди: красива каменна сграда с високи тавани в планините Севен в южна Франция. Там записах бъдещия си албум.

Перкусията дойде по-късно, чрез срещата на фестивална сцена с прекрасния австралийски музикант Тунджи Бейер. В песента

Тунджи свири на канджира – южно -индийски барабан – с вещина и вдъхновение.


- Какво ви предстои?

- "Riuwaka" е част от албум, който предстои да бъде издаден през май 2018 г. Всички песни в него са вдъхновени от неравноделните ритми на българския фолклор. Понеже обичам и да снимам, ще направя и няколко видеоклипа, а също тръгвам и на турне в Австралия и Нова Зеландия.

 

*Видеото към песента "Riuwaka" можете да видите тук.