22 март 2017

Цветина Петрова - момиче с крака на земята и глава в облаците


Като момиче с крака на земята и глава в облаците описва себе се актрисата Цветина Петрова. Въпреки че е от сравнително младите попълнения в трупата на Варненския театър не може да се оплаче от липса на роли, при това представящи я в различна светлина. Тя е Анка от „Криворазбраната цивилизация“ и Марийка от „Свекърва“, друг път е Полина от „Доходно място“ или Емилия от „Опасни връзки“. Най-новото й превъплъщение е Виола в спектакъла на Пламен Марков „Влюбеният Шекспир“. От героинята си научава много и най-вече, че любовта е винаги красива и ако не съществуваше на тази земя, щеше да я търси другаде. Но предизвикателствата за Цветина не спират дотук. В момента във Варна вървят репетициите на „Месец на село“ от Тургенев. Режисьорът Стилиян Петров ѝ е поверил ролята на Вера и с нетърпение очакваме премиерните представления на 30 и 31 март.


- Кога и как театърът влезе в живота Ви?
- В ранна възраст и рязко. Не помня точно първото представление, което съм гледала като дете, но помня че бях седнала на първия ред и не можех да отместя поглед от сцената. Помня онова силно усещане за друга реалност; за магия, различна от тази на киното, от тази на книгите, от тази на музиката. Влюбих се първо като зрител, после исках да съм част от тази магия. От тази игра.

 

- Още от дете ли искахте да сте актриса? И ако това не се беше осъществило, с какво бихте се занимавали?
- Мисля, че винаги това съм искала. Имах периоди, в които се виждах като пианистка; за кратко ми мина през главата и да уча медицина. Но така или иначе не спирах да ходя на театрална школа и да си давам всички джобни за театър. И в крайна сметка то си дойде естествено. Нищо друго не кандидатствах. Знаех, че само това искам.

 

- Кои са вашите учители?
- Ако започна да изреждам поименно, със сигурност ще пропусна някого. Затова ще кажа – уча се от актьорите и режисьорите, които харесвам; от хубавото кино и от музиката; от миналото и от собствените грешки; от родителите си и от приятелите си; от срещите с нови хора;  от природата; уча се да слушам сърцето си; да съм по-добър човек; да обичам повече; уча се....постоянно...и се надявам никога да не се науча докрай.

 

- За какво мечтаете - за определени роли или за срещи с режисьори?
- За конкретни роли... не мисля. Интересни са ми срещите с режисьори, с актьори, с текстове, с провокации, които да ме изкарват от зоната на комфорт. Срещи, в които да ми е любопитно. Срещи, в които да не знам докъде може да се стигне. И заедно да вървим по лабиринтите.

 

- В момента репетирате „Месец на село“ от Тургенев, с режисьор Стилиян Петров. Да очакваме ли изненади от спектакъла?
- Разбира се. И аз ги очаквам. Винаги. Едно от най-прекрасните неща в нашата професия е, че никога не знаеш какво ще стане до т. нар. край. А най-прекрасното е и когато това не ти е цел. Резултатът не е логичен. В театъра може 2+2 да не е четири - може да е 6,16,166. В репетициите на „Месец на село“ ми е интересно точно това търсене на други логики /или липсите на такива/, на друг въздух, на свое живеене. И то живеенето не през думите, а през действията на тези хора.

 

- Опишете вашата Вера. Чувствате ли се на място в кожата й или изпитвате известна съпротива?
- Честно казано, гледам да не я възприемам като нечия чужда кожа, в която трябва да вляза. Сливането ми с дадена героиня, в случая - Вера, става бавно. Пътят е през „нейните“ мисли, действия, чувства, които да преминат през „моите“ тяло, сърце и ум, за да стане накрая едно цяло. Харесва ми у Вера, че пресата на забраните и затрудненията не я обезсърчава, а напротив – одързостява я.

 

- Неотдавна беше и премиерата на „Влюбеният Шекспир“, където сте в ролята на Виола. Научихте ли нещо ново за любовта от тези две героини?
- ДА. Че любовта е извън времето и пространството; че любовта не познава страха; че любовта е способна да поеме всичко и да зачеркне егоизма; че може да отнеме разума и да се превърне в стихия, в която умът няма място... иии... че Винаги е Красива!

 

- Възможна ли е любовта днес? Вие вярвате ли в нея?
- Не просто, че вярвам! Ами, ако я нямаше на тази земя, щях доброволно да я напусна и да търся друга.

 

- Имате ли любима реплика от пиеса?
- В различни моменти от живота /и от деня си вероятно/, бих казала различен. Сега и днес са тези:

 Във този свят – тъй хубав, чуден,

 макар да вярваш, че си буден,

 то сън е може би това...

       ***

  Направени сме ний от сънища

  и сън отвред обгръща

  тоз малък наш живот...


 

- Чувствате ли се ощетени от това, че не играете в София?
- Не. Не разделям театъра по местонахождението му. Мисля, че и хубавият, и лошият театър могат да се случат и в София, и някъде другаде. По други съвместителства се случва театъра. Не мястото го определя. А иначе София и животът ми там ми липсват, да.

 

- Уютно място ли е Варненският театър?
- А! Точно с това щях да продължа от миналия въпрос. Варна е прекрасно място, да. В театъра тук има трупа! Идват и прекрасни режисьори. Има творческа атмосфера. Има живот. Има дух. Има хора, с които да се „хвърлиш“ в репетициите; хора, с които да се луташ и да търсиш; хора, с които да твориш.

 

- Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъсква един млад актьор в днешно време?
- Предполагам, че каквито във всяко едно време. Да не се предадеш на дребното, на ежедневното; да не предпочетеш комфорта; да не изгубиш вкус; да не избираш лесните пътища; да не губиш смисъл; да не ставаш част от „Все по-мъничко Моцарт, все повече Салиери“, да влизаш във всеки нов процес чист и отдаден. Да не губиш вяра.

 

- Киното изкушава ли?
- Да. Киното е друг свят.

 

- Гледате ли извън границите на България?
- Гледам да гледам. Под различни форми. Но физически, за момента, съм тук.