24 юни 2017

Вдигам гълъбите


Седя на стълбите пред входната врата и пиша. Времето е прекалено хубаво, за да стоя затворена между четири стени, пък били те и 4-метрови. Имам да наваксвам с витамин Д. Достатъчни били 30 мин. дневно, при това може слънцето да огрява само ръцете. Ще хвана аграрен тен, на ръкави. Няма да мога да се покажа на плажа, не че ходя. Престанах, откакто тялото ми започна да се превръща в звездна карта от бенки.

От 2 месеца се каним да отидем да караме трактори. Вече съм готова, въпреки, че ми се скъсаха гумените ботуши от толкова употреба, но не били необходими. Голям кеф е, разказаха ми приятели, които вече два пъти превземат Германията с тези машини. Селска идилия. Това е северът, за мен.

Хубавото е, че до стълбите нетът не стига и нищо не ме разсейва. Освен може би вятъра, който шумоли в живия плет пред мен, играещ роля на разделител между двете къщи. Дишам свеж, ухаещ на цветя, а понякога и на тор, въздух. Но сега ароматът е от първия вид. Пред прозорците на всекидневната има липа. Цъфнала е, но не дъхти, само цапа. Дъждовете измиват всичко.

Следващия път, когато сляза да пиша долу, ще си взема възглавничка. Наръби ми се задникът. Няма да е лошо и едно легенче с вода да си смъкна. Да си мърдам пръстите и да си правя пръски, а и някое жълто гумено пате за разкош да си пусна. Като си нямам рибки, хранещи се с мъртва тъкан, и то ще свърши работа. Пък може в местния вестник да ме изтъпанят. Въпреки че едва ли. Тук има далеч по-смели, да не кажа луди от мен. Един си беше легнал на тротоара, с глава опряна в стената на оградата. И той слънце събираше. Тук тази екстра не се изпуска. С първите лъчи и да те няма. Където те заварят, там ги събираш. Витаминът не трябва да отива зян.

Когато се преместихме беше лято, краят на юли. Гледам – нийде няма климатици. Казвам си, че как ще я караме в жегите? Еми как? Лесно! Няма жеги! Това не е съвсем лошо, каквото и да говоря. Не плуваш в собствен сос, не дишаш като риба на сухо и мозъкът ти не се превръща в лепкава каша, правеща – джвак, при напразните опити да го размърдаш. Запазваш здрав разум. Това е добре, стига да има за какво да го ползваш. На мен много, много не ми трябва. И така съм си О`к. С временни затишия преди буря. Закапва, измива мръсотията от главата ми, забърсвам капките и освежена продължавам напред. До следващият път.

Ще вдигам гълъбите, както казваше колега, мир на праха му. Не знаете как се прави това? Ей сега ще ви покажа.

 

П.П. Според самоучителя по писане, който и аз не знам защо чета, това е един напълно безсмислен текст, който никой няма да издържи до края. Напълно съм съгласна. Няма екшън в него. Никой не е убит, всички са живи и в добро разположение на духа. Затова отивам да се изпльоскам на диванчето, да си вдигна краката на масата и да си пусна в прохладата на малките прозорци и дебелите зидове, някой смислен филм. Че на лаптопа ми му завря чайника, а и моят също.