28 окт 2017

УбийциНаЛюбов


в 21 век
любовта е като 
позвъняване без отговор, 

като автобус,

който чакаш, но

идва на грешната спирка,

ако изобщо дойде..

А ние сме

проядени, прогнили

откъм емоции..

Крадем час, два,

чувства, нежности

и се връщаме в самотните

си светове...

Симулираме Любов.

А не сме дори близко

до нея.

Тя отдавна не е тук,

или просто ние

винаги сме на грешната гара

и се разминаваме.

Ние сме убийци на Любов.

*

Позволи ми да остана,

да забравя себе си в теб.

Като удавница за сламка да се хвана

за силните ти две ръце.

Позволи си да останеш,

да забравиш тази самота.

Мъжкото си его да нахраниш

с женската ми топлина.

Позволи ни взаимно

да се излекуваме,

раните си да превържем

с любов.

Какво по-хубаво,

че с теб се срещнахме,

кажи за чудеса, че си готов.

*

Нарочно

ще си забравям

по нещо при теб,

по някоя шнола,

някое червено червило,

любимия ми парфюм

по възглавницата ти,

ще забравя уж случайно

любимата си тениска

и само една обеца.

За да имаш

частици от мен

навсякъде.

За да ти бъде

невъзможно, дори

да искаш да ме забравиш.

Нарочно

ще оставя "себе си"

при теб..

А в 2 посред нощ

ще се обадя да

те дразня и да

те събудя. Ей така защото те обичам.

*

с теб

се чувствам най-комфортно,

като усещане

ми е непознато

от дълго време,

ти създаваш

един нов свят за мен,

за нас.

Нека гледаме звездите,

галактиките, вселените

в очите си,

да не напускаме

нашата 'розова' стая с дни...

Признай поне

пред себе си,

като усещане

съм ти непозната

от дълго време..