14 окт 2017

Шайзе, България, шайзе


Пак съм седнала на стълби. Този път пред залата за карате. Чакам да дойде треньорката и да отключи вратата. Хлапета по бели кимона се гонят на полянката пред мен. Капак на шахта играе ролята на къщичка. Стъпили на нея са неприкосновени.

На 5-6 крачки от мен има същото стъпало и врата. На него е поседнала руса германка, то каква ли и друга да е... И както си седеше спокойно, скокна отривисто и се запъти към мен. Започна да бърбори още в движение. От всичко схванах, че за да не седи сама... решила демек, че си е намерила компания. Настани се до мен, като не спираше да чурулика безспир. Досмеша ме, но преди да успея да си отворя устата и да секна ентусиазма ѝ, от нейде изскочи дъщеря ми, седна в мен и чуруликайки започва да разяснява ситуацията, която се обобщава със стройното изречение – майка ми не говори немски! Двечките си спретнаха бърз диалог, от който различих единствено думите – шайзе, България, шайзе. След него златото пак хукна нанякъде и останах сама... с другата майка, която нищо на този свят, а вероятно и на още 5-6 други, не може да откаже да комуникира с мен. Нищо, че не я разбирам. Това вероятно не беше важно. Лаф да става, както се казва.

Последваха дежурните въпроси, изстреляни със скоростта на светлината – от кога живеем тук, защо сме дошли, какво правим тук, харесва ли ни и т.н. Монологът премина в диалог, изпъстрен със звучното шайзе, когато изяснихме, че дамата говори английски език. След това стана лесно. И да, тя знае къде е България! Преди 7 г. е била на Златните. Ама не си изкарала добре, защото била бременна и т.н., и т.н.

И ако някой ви каже, че германците са свикнали с това време, защото те видиш ли са родени тук, не му вярвайте. Досега не съм срещала такъв, на който да не му пука, че няма слънце и непрекъснато вали. И те искат, както ми сподели жената, с такава блажена физиономия и галеща голите си ръце, слънцето да огрява лицето й.