От днес ще правя само неща, които ме забавляват!

Е, ще продължа да готвя. Няма как. Трябва да се яде.

Но когато се яде, се цапа. Ще се наложи да почистя и измия. Няма как!

Още
16 септ 2017

Удар на длан

Дран. Удар на длан по маса. Светкавичен. По-бърз от мисълта. Край. Уби го. Една мъничка душичка прелетя над главата й, изплези се, закани се с всичките си осем крачета и отлетя.

Още

Седя на стълбите пред входната врата и пиша. Времето е прекалено хубаво, за да стоя затворена между четири стени, пък били те и 4-метрови. Имам да наваксвам с витамин Д. Достатъчни били 30 мин. дневно, при това може слънцето да огрява само ръцете. Още

Когато се запознахме той ми подаде ръка, каза някакво мъжко име и се усмихна.

Оттогава му се радвам с всичките екстри на една зарадвана жена. Радвам се когато се смее и му текнат сополите, когато краде и му звъни часовникът, когато се притеснява и му стърчи косата, когато бърза и му пушат чорапите, когато спи, яде, пътува…

Още

Момичето мóжеше да чете.

Способността да потъваш отличава истинския читател. Вглъбеността.

Хората, особено когато не са узрели, обичат да се хвалят колко дълго са чели една и съща книга, избягвайки трапезата, отбягвайки съня, за да могат след еди колко време да извикат прочетох я! Още

11 март 2017

Троскот

Когато чистех дядовата нива от боклуците на соца, от бутилки „Плиска“ и „Столичная“, от консервени кутии „Русенско варено“, а над мен кръжеше любопитна врана, а край мене щъкаха кокошки и магарета ревяха, дойде Стоян, ей този, същият, с диоптрите, с бастуна и галошите, не гледайте, че сега е седнал кротко на скамейката пред кръчмата, тогава носеше тесла и кофа и ми рече: ти бе, как ти беше името, гражданино смотан, защо си ми дошъл до двора, да не мислиш, че поляната ще стане твоя? Още