24 окт 2018

Не забравяйте да се изгубите


Италия трябва да се обикаля бавно, с кола и по възможност далеч от туристическите маршрути. Всъщност, всяка страна трябва да се пропътува именно така. Само и единствено тогава, когато ви запитат – „Бил ли си в Италия?“ - с чисто сърце можеш да отговориш – „Да!“

Следващото най-важно условие е:

Не забравяйте да се изгубите!

Това е най-хубавото, което може да ти се случи, докато опознаваш света. За мен той е в улиците, чиито имена никога няма да запомня или в заведенията, които никога повече няма да намеря, нищо, че там съм опитала най-прекрасната храна. Той е в баира отсреща, в безцелното шляене или във всепоглъщащата гледка, която ме е изненадала след следващия завой. Откривам го в цвета на небето, което ме е оставило без дъх и е изпълнило душата ми с мир и покой, в чашата кафе, в местната бира, но най-вече в хората, с които пътят ме среща. А най-интересните се появяват точно, когато се изгубиш!

Сигурна съм, ще се съгласите, че само напускайки зоната си на комфорт или иначе казано - очертанията на набелязаните забележителности, откриваш истински дадено място. Усещаш жизнения му пулс, завърташ се в ежедневието му и завираш любопитен нос в прозореца на съседа.

Встрани от лустросаната захаросаност дебнат куп изненади. Именно така попаднахме на българката Таня в царицата Флоренция. Въртейки картата, ръкомахайки и спорейки кой път да поемем, зад нас прозвуча родното:

- Къде искате да отидете?

И само 20 минути по-късно и по-малко от 2 км извървени заедно, вече знаехме цялата житейска история на тази симпатична жена на средна възраст, както и номера на телефона ѝ. „Познавахме“ мъжа, децата и внуците ѝ в Благоевград, които вижда, когато има евтини полети от Пиза. Понякога и те идвали на гости.

Отдавна скитала по Европата. Преди това е работила на остров в Германия. Добре ѝ било там, но климатът трудно се понасял, та го е сменила с топлината на Италия. Скоро ѝ се наложило да се прибере за по-дълго в България, тъй като съпругът ѝ се разболял. Вече бил по-добре. С парите от гурбета, успели да построят две къщи, където ще се прибере окончателно, когато се пенсионира.

Щастлива се чувствала във Флоренция. Има си приятелки, също нашенки, с които често се виждали за по кафенце и сладки приказки. На взгляда с една от тях се беше отправила и когато ни среща, но не ни заряза, докато не ни показа пътят, по който да продължим.

Обичам подобни неочаквани срещи. Такава имахме и в малката италианска пицария в Любек, Германия. Този път съдбата ни събра със семейство от Пловдив. Мъжът бил дърводелец. Преди десетина години остава без работа и намира такава в Норвегия. Съпругата и синът им го последвали. Докато понаучи езика, първоначално тя се занимавала с почистването на офиси. После изкарала курс и успяла да си намери работа по специалността – счетоводство. Вече имат собствена къща и не възнамеряват да се връщат в родината. Дори продали апартамента в България.

И детето се уредило добре. Не му се учело много, но за сметка на това образователната система го ориентирала правилно професионално. „На 21 г. е търсен и високо платен кадър, до степен, че си позволи да си закупи собствен дом", разказва не без гордост майка му.

Харесват живота си и не искат да го променят. Не им тежат северните студове и снегове, в душите им е топло.

И с тях не се разделихме преди да разменим телефонните си номера. Поканиха ни и на гости. „В къщата ни има място за всички“, успокоиха ни те.

Та това е за мен светът, жив и дишащ.