18 дек 2018

традицията повелява: Гъска с кисело зеле на Бъдни вечер


Време е за пътуване, за заминаване и пристигане, към себе си или към близки на сърцата и умовете ни хора. Време е за топлина и споделени емоции, а те са най-пълноценни и красиви у дома. Затова е време да стягам багажа. Но преди това ми се иска да разкажа за другото място и неговите коледни традиции.

Въпреки, че живея в Германия повече от 3 години, единственото което познавам, са базарите. Немските са прословути – вурстове и греяно вино на корем и тук-там свръхскъпи красоти. Все пак не може само бахур, трябва и малко култура, за цвят.

Между другото, традицията на тези пазари датира от 14-ти век. Как са изглеждали тогава може да се види в едно от любимите ми градчета в северната част на страната, Люнебург. Освен че хората са облечени различно, духът е същият. Явно, някои неща не се променят. Дребни, ръчно изработени сувенири, аромат на печени кестени и шунка, пунш и тълпи от усмихнати хора.

И тъкмо когато тази идилия започне да ти дотяга, ги затварят. Това е първият признак, че идва Бъдни вечер и ще се раздават подаръци! Мда, децата в Германия са облагодетелствани. При тях добрият старец минава през комина още на 24 декември, разбира се, не и преди да са си изяли пълнената гъска с картофени кнедли и кисело зеле. Тези, които са постили до този момент, заменят месото с шаран. Традицията повелява на масата да присъства и картофена салата с колбас.

И тук, макар че това е най-важният ден по това време на годината, той не е официален празник. Това означава, че за мнозина е работен, което доста намалява шансовете му да е незабравим. Съгласете се, че след целия труд и творчество над семейната вечеря, изчезваща час след сервирането ѝ, купонът няма как да се вихри с пълна сила. А и не е в духа на празника. Той трябва да е спокоен и задушевен. Четат се коледни истории, пеят се песни, ходи се на църква. Последното е апогеят на Рождество. Според статистиката, всеки четвърти отива на служба, независимо, че през останалото време от годината повечето не стъпват в храма. Но, когато традицията го повелява, задръжките изчезват, остава само чистата вяра - онази, в доброто и чудесата.