23 септ 2017

Въшлясала работа


Смешно ми беше, но за малко. Наскоро дъщеря ми се беше сдобила с въшки. От училище. Бяха във ваканция, когато засякох чуждото нашествие в нейната глава (бел. а. - Сега това тяхното владичество ли е или просто присъствие?). Веднага се обади на приятелката си да й съобщи „радостната“ вест. Те пък си бяха в Полша. Детето тази думичка – въшки, на немски не я знаело и разбрало, че има кърлеж в главата. Казало на майка си, но тя не обърнала внимание.

Така безметежно минават две седмици и идва време да се ходи на карате. Отиваме да ги вземем, а по пътя моето злато ми съобщава новината, под секрет, че приятелката й има въшки. Нищо не казвам. Свито ми е под лъжичката, ама нали тайна... Да не съм клюкарка? Главата моментално започва да ме сърби неистово, но не смея да се почеша. Вече виждам и как нашите, които са ни на гости, ще си отнесат ходещ спомен от Германия.

Та, седя си аз и чакам да стане време за тръгване. Идва майката на Джес и ми съобщава новината. Започва да ми обяснява, че я сърбяла главата, а когато погледнала в тази на дъщеря си и станало лошо. Чак сега разбрала, какво сме искали да им кажем. И понеже, както ми каза баща й, препаратите в аптеката са много скъпи (бел.а. 20-30 евро), купили нещо си от местната кинкалерия.

Той я гледал, ама нищо не видял, а и не знаел какво да търси. И тя в паника... Нея кой ще я пощи? Нали сравнително скоро тренирах, та предлагам да я погледна. Тя щастлива, взема си гребенчето и излизаме навън. Отварям аз косата... Там са си гадините. Доволно количество гниди си седят и чакат да достигнат пубертет, та да хукнат по хорските глави и да всяват смут в душите. Направо ѝ се доплака, а на мен ми дожаля. Но закъсняваме за тренировка, няма време. Обещах й да се върна след ден и да продължа започнатото. Това малко я успокои. А в главата на дъщеря й... Ох, там бая работа ще падне. Съвсем ме досърбя.

И сега, чеша ли чеша... пиша и чеша.

С такива домашни любимци се прибрахме преди време от топ оф дъ уърлд, черешката на всички черешки, най-голямата ябълка от всички големи ябълки - Ню Йорк. Най-вероятно сме ги завъдили от така „приятното“ тамошно метро, в което да не дава Господ да стъпя някога отново. В Манхатън беше такава смрад, че щеше да е цяло чудо, ако се бяхме върнали без да сме лепнали нещичко, така че въшките ми се виждат най-малкото зло. Представете си само – в този космополитен свръхград се предлага услугата – почистване на въшки срещу заплащане. Първият час струва 160 долара. Велика работа!

Малко ме беше срам в аптеката в Германия да си кажем какво ни трябва. Оказа се, че нито сме първите, нито сме последните - „То, сега има много. Топло е и те се въдят“, обясни сърдечно момичето зад стъклото.

В училище също честичко имат. Когато някой ги хване, съобщава и на другите. Никой не минава по класовете да ги гледа. Всичко е на доверие. То така или иначе, медицинско лице в училищата няма.