7 окт 2017

Грозното пате


Попаднах на текст, в който се разказваше история, случила се преди около 200 години в Любек. За тези, които четат текстовете ми в тази рубрика не е тайна, че от известно време живея точно в този германски град. Те знаят и какво е мнението ми за него, но с няколко думи ще го обрисувам за тези, които не са запознати. Намирам го за доста провинциален, прекалено спокоен дори за моя темперамент, който не е от най-буйните и за не особено вълнуващ от културна гледна точка. Въпреки че има редица театри, киносалони, фестивали и какви ли не арт събития, все още не съм намерила своето номер 1. Галериите са по-скоро от типа кинкалерия, което не провокира у мен желанието да ги включа в маршрута си. Но, за да съм коректна ще добавя, че отдалечеността ми от културния живот на този град се дължи до голяма степен на слабото владеене на езика. С него все така продължаваме да се гледаме строго. За съжаление не можем да се разведем по взаимно съгласие, затова си налягам парцалите и се надявам да приключа десетилетието със сносен резултат.

Защо пиша всичко това? Защото съм изненадана от себе си... Под текста, засягащ косвено Любек, имаше коментари. Някои от тях не бяха ласкави за града, а в един бе определен като село на гъза на германската северна география, чиято най-голяма забележителност е летището, на което кацали Райнеър. Засегнах се! И аз го наричам село, но той е всичко друго, само не и това. Впрочем, ако видите селата в този район на страната... да те обидят на село, всъщност си е комплимент. Освен това Любек няма летище, то фалира. За сметка на това има ИСТОРИЯ. Градът или поне това, което е бил някога, се намира на остров. Днес той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Не са рядкост сгради на по 400-500 години. И на никого през ум не му минава да ги събаря. Дори и сантиметър мазилка не дават да се отрони от тях. Не можем да го кажем за родните градове, нали?

Любек е основан през XII век на мястото на бивша славянска крепост, носеща името Любица. Това балтийско пристанище, разположено на р. Траве, е било столицата на независими търговски градове в Северна Европа. През 1375 г. император Карл V нарича Любек един от петте „славни градове на империята“. Останалите четири са Венеция, Рим, Пиза и Флоренция.

Наскоро ми изпратиха класация на десетте града, намиращи се встрани от туристическите маршрути, които задължително трябва да посетите. За моя огромна изненада Любек беше един от тях. Но гледайки снимките си дадох сметка, че така представен не е никак трудно човек да се подлъже. „Грозното“ пате изглеждаше като красив бял лебед, плуващ по безкрайните канали на Германия, с гордо вдигната глава.

Замислих се за родната си Варна. При всяка възможност се прибирам. Пътуваме по 12-13 часа, плащаме камари пари за самолетни билети, само и само да изкарам някой и друг щастлив ден. Но къде е историята на този някога прекрасен град? Няма я! Лежи дълбоко погребана под грозните фасади на еснафското битие, покриващо с черна пепел всичко, до което се докосне.