15 юни 2013

литература: Планетата на щастието


Любомир Розенщайн е българин, който живее в Германия. Повече от 20 години се занимава с изменените състояния на съзнанието, изследвайки западните и източните подходи към вътрешния свят на човека. Той използва езика като инструмент за окуражаване, мотивиране и промяна. Наскоро излезе от печат неговата втора книга - „Планетата на щастието: думи за медитация“. В нея не само описва своето пътешествие към свободата на ума и тялото, но и помага на читателя да овладее съзнателно собствената си реалност и да поеме по нови, полезни, вълнуващи посоки в живота си. Авторът вярва в познатата от древността сила на думите да променят и да водят към спокойствие, равновесие, светлина и увереност, така необходими ни днес.

Любомир Розенщайн е завършил журналистика. Последно работи по специалността в Националното радио, като водещ на сутрешния блок. Интересът му към вътрешния свят на човека го отвежда в Нов български университет, където прави магистърска работа по темата. По него време научава за нервнолингвистичното програмиране (НЛП), нещо съвсем непознато тогава у нас. Успява да установи контакти с хора по света, занимаващи се с този подход за общуване, личностно развитие и психотерапия, създаден през 70-те години на 20-ти век. Провежда и първия семинар по темата. Занимава се още с психотерапия, психодрама, медитация, йога. Отивайки на Запад получава възможност – материална и физическа да учи от извора, тъй като срещата му със създателите на НЛП е немислима докато живее в България.

В първата си книга „Розовите очила на душата”, разказва за това, което е преживял, разбрал и научил. Във втората „Планетата на щастието: думи за медитация“, пък се опитва да дава подкрепа и вдъхновение, когато си в труден или тъмен участък от пътя. У нас се издават от „Колибри”.

 

ЛЮБОМИР РОЗЕНЩАЙН, психотерапевт и йога:

Шансът да намерите истински гуру е малък

 

- Къде са допирните точки между западните и източните подходи към вътрешния свят на човека?

- Много са. Това, което ги различава е подходът. Западният е аналитичен. Той е на дневния свят. Изхождат от това, че всичко може да бъде описано и разчленено на малки факти, а те свързани в единна структура и процес. Разделяйки вселената на все по-мънички частици ние добиваме информация за нея и в същото време усещаме, че нещо липсва, нещо не ни достига. Източният подход е точно обратен. Той може да се каже, че е светът на морето, на океана, на необятното, в който обаче всичко е свързано. Не се интересува толкова от фактите, от тяхната повърхност и логичното обяснение, а отбелязва онова, което свързва всичко в едно цяло.

 

- На западния ум трябва ли му превод, за да вникне във всичко това?

- Западният път е пътят на оградите. Рабиндранат Тагор казва, че „западният път е на града ограден с крепост” и наистина, когато човек пътува из Стария континент вижда, че повечето населени места са заобиколени от стени. Това означава – чувствам се сигурен само когато съм отделен, отдалечен от всичко останало и само това ми дава уверението, че Аз съм Аз, че Аз оставам Аз. Докато Източният път е този на гората. Ти си вътре в нея и си част от нея. Нищо не те предпазва. Там се случва целия живот, от който си част, заедно с дърветата, кобрата, тигъра…, с всичко в света. Не е необходимо да знаеш непременно от какви химически вещества се състои дървото или как точно действа фотосинтезата. Знаеш, че има нишка, която го свързва с теб и това ти стига. Това е повече свят на дълбочината. Западният, вървейки към това ограждане и разчленяване, все повече и повече стига до граница. В момента е до нея. От нея нататък цялото е застрашено и ще бъде унищожено, ако продължаваме с това ограждане.

 

- Хората все повече се обръщат към себе си, търсят духовното.

- Да. Усещането, че сме стигнали до границата и ако не намерим друга посока ще се самоунищожим, е един от признаците на тази голяма криза. Не можем да ползваме всичко, което сме взели назаем от природата без да мислим, както се случва сега. Каква е цената и кой ще я плаща?

 

- Трябва ли ни гуру, който да ни прeведе отвъд границите? Само с четене на книги човек може ли да постигне това съвършенство, за което все се говори, да достигне до знанието, което би му помогнало да мине отвъд?

- Знанието е в нас. Въпросът е, че до него се стига чрез преживяване, а не посредством обяснения.

 

- Когато го прочетеш звучи лесно и добре, но как да го приложиш в практиката?

- „Планетата на щастието” е книжка за преживяването, а не за обясненията. Думите в нея се използват, за да те въведат в друго вътрешно преживяване, може би непознато или не толкова, ако разбира се се оставиш да бъдеш отведен там. Ако търсиш в нея научния подход, така както са ни учили в училище, няма да я разбереш. Има хора, които казват – това са само думи.

 

- Повечето хора са скептици и биха казали - това са само думи, те са хубави, но как да ги приложа в живота, как да станат мое верую?

- Когато започнеш да ги преживяваш, когато се оставиш на потока на думите. Те имат своето въздействие, което е извън онова обяснително значение на което сме привикнали. Човек може да стигне по различни начин до това преживяване. Един от тях е традиционно източният път, посредством гуру, но шансът да намерите подходящия човек, особено днес, е малък. Предлагането на фалшиви гурута е голямо, понеже търсенето е много голямо.

 

- Ходенето в ашрам стана модерно.

- И в ашрам не е гаранция. Малко са тези, които са автентични, а и не всеки е готов да го понесе, зависи от изходната точка, от която тръгва. Има много неща, които могат да отключат подобно преживяване. Природата е едно от тях, планината, срещите с други хора, които по някакъв начин също са в процес на търсене, както и книгите. Техниките са доста и са достъпни. Една от тях е йога нидра.

 

- Какво представлява йога нидра?

- Това е затваряне на вратата към външния свят. Ние сме толкова претрупани от информацията, която ни залива във всеки момент, че това неминуемо поражда у нас стрес. Тя трябва да се намести по някакъв начин вътре в нас, но когато това не стане, продължава да бръмчи и шумът става все по-силен. Равнището на тревожност се покачва. Затова първото, което прави йога нидра е да каже – стоп, затваряме сетивата, прозорците и вратите от външния свят и за малко оставаме вътре. Опитваме се да пренаредим и намесим останалото отвън, така че да ни служи, защото то е хаотично. Подредено е така, както се е случило, без да се подчинява на някакви закони. Затова психологията е толкова разнообразна, разностранна и така неуспешна в днешно време. Случващото се не се поддава на такава аналитична структура. Всеки човек приема различна информация, която е подредена по различен начин и това поражда различни преживявания. Това от една страна ги прави неуправляеми, а от друга е богатство за човечеството. Йога нидра се опитва да намести тези неща, да ги успокои, за да утихне това непрестанно буботене в главите ни.

Според йога човечеството е преходен вид. То е излязло от животинския свят, със знанията си и възможността за мислене. В същото време е в процес на търсене и развитие. Сам по себе си този мисловен свят не ни води към нищо. Той е само инструмент, който можем да използваме. Даден ни е, за да можем да стигнем до онова високо състояние на осъзнатото единство.