10 авг 2013

Нашата Одри Тоту или какво е да снимаш с братя Тавиани


Анна-Мария Томова е интелигентно и талантливо 17-годишно момиче. Когато е в четвърти клас получава шанса да се снима във филма на братята Виторио и Паоло Тавиани „Чифликът на чучулигите“ (2007). Понастоящем е ученичка в Първа английска езикова гимназия в София. Преди това е учила немски език, а в момента заляга и над испанския. Обича спорта и изкуството. Едно от любимите й места в столицата е градинката пред Народния театър, където прекарва много време с приятелите си. Обича и да е заедно със семейството си, да чете, да гледа. Споделя, че напоследък предпочита европейско кино, защото счита, че е доста по-стойностно. Снимала се е и в редица реклами, занимава се и с дублаж. Оценява участието си във филм на братя Тавиани като голям късмет.

„Чифликът на чучулигите“ е копродукция на Италия, Франция, България, Испания и Обединеното кралство. Той отразява драматичните събития около арменския геноцид. Създаден е по истински факти, случили се в началото на 20 век.

Годината е 1915-та. Започва Първата световна война. Турция решава да създаде велика нация, в която уважението към малцинствата няма място. Приет е план за лишаване на арменската общност от имуществото им и изтребването им. Така започва голямото им изселване, една одисея, белязана от глада, жаждата и отчаяната воля на жените от семейството да се спасят от смъртта и да запазят своето достойнство. Анна-Мария Томова играе едно от децата. Участват още Пас Вега, Алесандро Прециози, Христо Шопов, Мориц Блайбтрой, Анхела Молина, Мохамед Бакри, Чеки Карио, Мариано Ригило, Андре Дюсолие, Христо Живков и Стефан Данаилов.

 

АННА МАРИЯ-ТОМОВА:

Трябва да работиш това, което ти доставя удоволствие

 

- В последните години като че ли и аз предпочитам европейското кино, но не си падам по френските филми.

- Имам доста любими френски филми. Един от тях е „Невероятната съдба на Амели Пулен”. Мога да го гледам десетки пъти без да ми омръзне, дори са ми казвали, че имам нещо общо на външен вид с актрисата Одри Тоту.

 

- Кои са ти любимите филми, кажи ми няколко заглавия?

- На този въпрос със сигурност не мога да дам еднозначен отговор. Не помня имена. Сещам се за Амели Пулен, „Цезар трябва да умре”, „Неуредени сметки” с Хелън Мирън, „Моята седмица с Мерилин”.

 

- В този ред на мисли, какво мислиш са съвременните български филми и сериалите?

- Както знаете, майка ми е актриса. Израснала съм с българското кино. Филмите, които са се правили някога продължават да ме впечатляват всеки път, когато ги гледам. В момента, за жалост, се правят много малко български филми, но тези, които наблюдавам, дават надежда, поне повечето от тях. „Лов на дребни хищници”, „Стъпки в пясъка” са заглавията, за които се сещам в момента и са ме впечатлили. А за сериалите нещото, което не ми харесва и мисля, че на повечето хора също не им допада, е това, че се виждат само един и същи лица по екраните. Имах малко участие в „Революция Z” и честно казано не го следях, но връстниците ми го гледат и казват, че е доста интересен и истински. Искам след няколко години българските филми да са значително повече, хората да имат нужда да ги гледат и да им обръщат повече внимание отколкото на американските бози, образно казано.

 

- А как се случи участието ти във филма на братя Тавиани?

- Беше много интересно. Бях си легнала вече, когато телефонът на майка ми звънна. Обаждаха й се за кастинг на братя Тавиани и то за мен. Тогава бях в 4 клас. Преди това бях играла в няколко реклами, но не и във филм. Нямах голяма идея за какво става дума. Подготвих се и когато отидох се оказа, че трябва да се „състезавам” с още 200-300 деца, което си е голямо число. Минах първите два кръга, на третия имах среща с помощник- режисьора. Ще Ви излъжа за фамилията, малкото й име е Мимола. Тя ме хареса. Последната среща беше в хотел „Хилтън” с братя Тавиани, които дори ме поканиха на обяд и след няколко месеца цялата приказка започна.

 

- Разкажи ми какво си спомняш от работата с тях?

- Беше ми изключително интересно, както на всяко малко дете. Те са много добри хора, предразполагат всички. Изобщо не се държат като големи и велики режисьори, въпреки че са точно такива. Говорих си с тях малко, защото не знам италиански, а те английски, но цялото им поведение и държание е възхитително. От тези хора, можеш само да се учиш. Чувствам се късметлийка, че имах възможност да участвам в един от техните последни филми.

 

- Хубав филм, тежък…

- Тежък, да. От цялата фамилия, остават само трите деца, но все пак мисля, че филмите не трябва да са само комедии, защото за жалост животът не е само радост. Също така арменският геноцид е част от историята на света и трябва да се обръща внимание на такива неща. Един от първите филми, който много ми хареса беше: http://www.imdb.com/title/tt0070511/. Той е доста тежък, но стойностен.

 

- Как минаваше един снимачен ден, кое те впечатляваше?

- На мен ми беше забавно дори чакането за заснемането на дадена сцена и всичките дубли, които се правят. Впечатляваше ме магията и енергията, която има на терен, как всеки, дори осветителите и звукарите усещат емоцията. Дните минаваха неусетно, колкото и клиширано да звучи.

 

- Колко време продължиха снимките и къде?

- Снимките се проведоха в няколко града - Пловдив, Видин, Варна и София. Времетраенето беше около 2 месеца и половина.

 

- Трудно ли ти беше? Каза, че до този момент не си се снимала във филм.

- Честно казано, не. Идваше ми отвътре. Не съм се замисляла, сега как да направя това, ами ако сбъркам… не, нямаше такива неща. Правех всичко което казваха братя Тавиани. Ако не се получеше, се опитвах по друг начин, но притеснение е нямало, може би заради годините ми. Но и сега в „Революция Z” нямах притеснения.

 

- Посещаваш ли някакви школи или кръвта си казва думата?

- Мисля, че кръвта си казва думата. Не посещавам никакви школи. В училище през май имахме да правим пиеси и бях наградена като най-добра актриса от випуска. Преди това участвахме в състезание за испански пиеси и спечелихме за най-добър текст и представяне. Явно е нещо, което нося, дори и да не го признавам.

 

- Ще го превърнеш ли в професия или е рано да се каже?

- Това са неща, които често се говорят и сред приятелите ми. Според повечето това ми е призванието. Не мога да го кажа още, защото имам   много други интереси. Времето ще покаже.

 

- Накъде те влече?

- Освен това поприще се интересувам от журналистика, от история, от политика. Всякакви неща са ми в главата. Нещото, което ще запомня за цял живот от майка си е, че трябва да работиш това, което ти доставя удоволствие.

 

- Така е. А как стана част от екипа на „Революция Z”?

- Обадиха се и ми казаха, че има роля за мен. Беше в 3 серии. Не е кой знае колко голяма. Просто цялото снимане много ми липсва и се съгласих веднага. Там се запознах с интересни хора. Прекарах прекрасно. Като цяло във всеки филм, екипът става семейство. Това е най-страхотното нещо, но тъгата след края е голяма. Наскоро се върнах от Видин. Минах покрай местата, на които бяхме снимали и ме налегна малка доза тъга, но си спомних с усмивка за времето преди вече 7 години.

 

- Ще има още много проекти и хубави мигове...

- Да, винаги трябва да се гледа позитивно на нещата. Така съм научена.

 

- В реклами снимаш ли се още?

- Скоро не съм. В момента нещото, с което се занимавам е дублирането.

 

- В кои филми?

- По Дисни ченъл. Казва се „Фермата Гот”. Забавно филмче е, но по-забавното беше последния път, когато разбрах, че в новата серия, в една от сцените с мама си говорим двете.