30 ноем 2013

музика: Писъкът на мъжкаря


Между съществата в природата има постоянна конкуренция, тя е може би най-съществената част от еволюцията. Най-често понятието се свързва с мъжките индивиди, които именно по този начин определят кой е най-силният и съответно, чии гени, слети с женските, трябва да преминат в следващото поколение. Не самоцелно, разбира се, а за да оцелее вида.

Самата еволюция понякога тъпче на едно място с този начин на подбор. Рано или късно обаче се появява нещо необичайно, често наричано чудо. Появява се индивид с уникална способност, който прави неща, които другите не могат, а опитат ли, се получава само бледо копие, което по-скоро ги осмива и подчертава трудността и ценността на това явление.

Точно такова явление е пеенето на Дафер Юсеф. Разбира се, използвам биологията само за сравнение. А и може би то не е съвсем точно. И други певци са пели фалцетно, наистина. И други са правили това не просто за да демонстрират певчески възможности, а защото вътрешното им състояние и желанието буквално да си излеят душата, ги подтиква към това. Но при него се получава… Някак по-различно, по-естествено. Като прибавим към това и натуралния му начин на свирене на уд, хипнотичното му присъствие на сцената, безспорният му талант на композитор и невероятната му способност да привлича към себе си неподражаеми музиканти, Дафер Юсеф наистина изпъква като ценен уникат на съвременната джаз и уърлд мюзик сцена.

Той е там отдавна, още от 90-те. Пътят му е колкото и криволичещ, толкова и последователен, защото (колкото и клиширано да звучи), той винаги е верен на музиката. Както на тунизийските си корените, така и на най-високите стандарти в европейския джаз и авангард. А новият му албум „Birds Requiem“ („Реквием на птиците“), е поредната крачка нагоре.

Първото, което прави впечатление в тавата, е събирането с един твърде подобен нему изпълнител, до голяма степен аналогичен в способността си да бъде уникален и неподражаем. Хюсню Шенлендириджи е толкова виртуозен и велик турски кларинетист, че си затварям очите, че има вземане-даване дори с родната ни чалга. Двамата толкова добре си пасват в музикално отношение, че понякога е трудно да се каже кой е водещият в албума. Това обаче става пределно ясно като се споменат други двама участници в него – Нилс-Петер Молвер и Ейвинд Аарсет. Северното авангардно сияние, което те пръсват върху средиземноморско-арабските мелодии на Юсеф, наистина превръща „Birds Requiem“ в многопластово произведение. Естествено и останалата част от групата е от същата световна класа.

Така или иначе, изброяването на имена няма да опише музиката, само може да разпали любопитството. „Искрено смятам, че е трудно да успееш да опишеш настроението на този албум или на другите ми такива“, казва Дафер Юсеф. „Той изисква участието на слушателя и на публиката като цяло. Всеки може да го възприеме според своя произход или опит“, споделя той за новата си творба, а към това просто няма какво да се добави.