19 април 2014

София с център за съвременен независим театър и танц най-рано през 2019-а


2019 г. е реалният срок, в който София, която е единствената европейска столица без центрове за съвременен независим театър и танц, ще може да се сдобие с поне едно такова пространство. Това стана ясно на провелата се в рамките на седмото издание на фестивала „Антистатик“ дискусия по темата. Нейни модератори бяха режисьорите Ида Даниел и Гергана Димитрова, а участници - столична община и артисти. Целта на срещата беше да се обсъдят възможностите за изграждането на специализирани сцени, където т.нар. независими да реализират своята продукция. Липсата на обособени центрове сериозно затруднява тяхната работа и реално не им дава възможност да се изявяват пълноценно.

От страна на Столична община има заявено желание за съдействие, но на този етап не и възможност за изграждане на пространства. По-скоро се говори за обособяване на такива за нуждите на съвременния независим театър и танц. Но и този вариант е свързан с големи инвестиции, тъй като те трябва да отговарят на определени стандарти. Според Ида Даниел проблемът произлиза от това, че на „съвременните изпълнителски изкуства се гледа по-скоро като временно явление (отколкото като съ-временно), което може да преживее краткия си живот, местейки се от галерия в културен институт или пък от репетиционна в читалище. А всъщност тези изкуства са легитимен и равностоен дял от развитието на световната сцена“. По нейните думи има голяма вероятност Индустриалната зона около Хладилния завод да влезе в действие най-скоро. Това са халета в частен имот, които се предоставят при определени условия на заинтересовани артисти.

 

ИДА ДАНИЕЛ, режисьор:

Времето на оплакване е минало

 

- Какви са настоящите политики за пространства за съвременен театър и танц и какво трябва да се преосмисли в тях?

- Настоящи политики за пространства за съвременен театър и танц бих казала, че не съществуват като такива. Една от основните причини е разглеждането на съвременните изпълнителски изкуства по-скоро като временно явление (отколкото като съ-временно), което може да преживее краткия си живот местейки се от галерия в културен институт или пък от репетиционна в читалище. А всъщност тези изкуства са легитимен и равностоен дял от развитието на световната сцена. Те имат своя публика, свои цели и свои методи на работа. И в България има все повече хора, които изразяват себе си чрез техните средства.

Преосмислянето, в този аспект, идва в посоката на взаимоотношенията между съществуващата мрежа от сцени в България и независимите групи, които имат желание да работят на тях. А най-важната стъпка е изграждането на самостоятелни центрове за съвременни изпълнителски изкуства в страната.

 

- Какво трябва да се направи?

- Реализирането на смислена политика за ползване на действащите сцени, както и появата на няколко центъра биха били положителни явления не само за работещите в тази сфера, но и за публиката. Нейният профил е широк (възрастово и социално) и само ясен календар и карта на това, кога и къде се показват представления на съвременния театър и танц, може да й помогне да следи с необходимата честота изкуствата, които я интересуват. Това ще гарантира и че зрителите ще станат свидетели на непрекъснато развиващи се артисти.

 

- Не само в София няма център за съвременен независим театър и танц. Предполагам, че инвестицията за изграждането на подобно пространство е значителна. Имате ли представа на колко възлиза?

- На дискусията, организирана в рамките на фестивала „Антистатик“, съвместно с Асоциация за свободен театър (АСТ), започнахме разговори около това как може да се остойности един такъв проект. До този момент нашите усилия бяха най-вече насочени към това да се осъзнае нуждата от появата на такъв център, да се потърсят съществуващи общински или държавни сгради, които лесно биха се трансформирали в съвременно съоръжение. Но сега си даваме сметка, че най-важно е да опишем коректно нуждите си и да ги остойностим.

 

- Какво е необходимо за оборудването на такова място? Каква е визията Ви за пространство за съвременен театър? На какви критерии трябва да отговаря?

- На първо място доброто пространство трябва да е достатъчно високо (10м), да има размери на пода 15м/15м, да има специфичните за съвременния танц настилки, да позволява пренареждане на зрителските места, да има осветителна и звукова системи, които да могат да обслужват различните подредби на пространството. В сградата, в която то се намира, трябва да има поне две репетиционни, стаи за екипите, бани за актьорите и танцьорите както и социален център, в който артистите и публиката да могат да се срещат, да обменят и намират информация, да използват за дискусии и други форми на споделяне на времето.

 

- Какви са условията за успешно развитие на сценичните изкуства?

- Една от основните характеристики на сценичните изкуства е конкурентността между самите артисти за по-високи постижения, за повече внимание, за по-задълбочени изследвания; между трупите - за повече овации, за повече публика, за по-добри условия на работа и живот. Тоест, тези хора, независимо от личните си търсения и постижения, са винаги готови да бъдат по-добри, да бъдат на върха, да бъдат във форма, защото иначе рискуват да отпаднат, да останат неразбрани, да спрат да бъдат гледани.

Парадоксално е обаче, че тази конкурентност не може да съществува без външна подкрепа. Сценичните изкуства не могат да съществуват в добрия си вид без субсидии. Най-успешно развитите сцени в света са там, където държавата и общините имат политики за подкрепа на държавни, общински, частни и независими артистични формирования. Това позволява обмен между различните опитности, което обогатява продукцията на различните компании. Това дава възможност на публиките за пълноценен културен живот.

 

­- Какви са потребностите на независимата сцена?

- В момента независимата сцена изпитва липсата на повече механизми чрез които да се спомага нейната дейност. Съществуват конкурси за създаване на представления, но липсват конкурси за ползване на пространства, за развиване на две-три годишни творчески програми, за нова българска драматургия, за изследване на нови форми. Така че сега има групи от артисти, които постоянстват в това да създават представления, да търсят партньорства, да кандидатстват за субсидии. Най-хубавият резултат от това е една разрастваща се общност от съмишленици, които споделят ресурси и информация, подкрепят се в желанието си повече от потребностите им да бъдат привидяни като реална необходимост - от властите, от широките колегиални гилдии и от още незапознатата публика.

 

- Имате ли конкретни идеи за подобни места? Бях чела за няколко по оста Централна ЖП гара - Сточна гара, като Ротондата на Централна ЖП гара – София и Трамвайното депо на Клокотница?

- Тези пространства се обсъждат и ние сме в контакт с техните инициатори. Когато казвам ние, имам предвид от една страна АСТ, но от друга страна и отделни организации, които работят в областта на независимите сценични изкуства.

Има много голяма вероятност Индустриалната зона около Хладилния завод да влезе в действие най-скоро. Това са халета в частен имот, които се предоставят при определени условия на заинтересовани артисти.

Проектът „Ъндъргара“ се развива основно в партньорство със СО. Специфичното при него е, че една запусната зона от различни по размер помещения ще бъде населена с различни по насока и интерес артисти, които ще имат възможност да ги ползват при преференциални условия. Очаква се да има и голяма зала, за която в момента АСТ и „Ъндъргара” разговарят. Стремежът им е да бъде подходяща и за съвременни сценични изкуства.

Трамвайното депо като че ли все още изглежда прекалено далеч във времето.

 

- Какво е реалното положение в момента?

- Мога да добавя, че все пак има няколко пространства, на които много от независимите представления дължат своя живот - Червената Къща, Дерида Данс Център, Ателие „Пластелин”, Хаспел/theFridge, Студио „Съспейшъс”, Soho - работно пространство за споделено ползване, VivaComАртХол, ТР „Сфумато“. При първи прочит те вероятно изглеждат достатъчно, но това съвсем не е така. За съжаление различни специфични черти на всяко от тях не позволяват да се изгради устойчива мрежа, която едновременно да е достатъчно видима за публиката и с достатъчно удовлетворяващи условия за артистите.

Това, което може да се направи, е да се работи за още по-голямо опознаване на спецификите на тази сцена от публиката и финансиращите организации, както и от самите пространства така, че всяка от страните да успее по свой начин да допринесе за разрешение на ситуацията, в която сме.

 

- Има ли диалог между творците и общината?

- В момента има интензивен диалог между творците и общините, струва ми се в цялата страна. Така е и в София. АСТ поддържа пряка комуникация със СО по няколко линии. Първа и основна е темата за пространствата, където срещнахме разбирането на общината и сега от Общинския културен институт на София са определени четири пространства за репетиции. По същата тема водим преговори с Театър „София“ и Централен Куклен театър за съвместна дейност по представянето на представления на техните камерни сцени. От друга страна общината ни дава пълната си подкрепа при провеждането на международния форум Пленарна Сесия на Международната Организация за Съвременни Изпълнителски Изкуства IETM през октомври. Тя ще се проведе в НДК, под патронажа на кмета на София Йорданка Фандъкова. За тази среща е добре да се каже, че събира над 500 артисти, продуценти, фестивални директори от цял свят за четири дни, в които те дискутират в работни групи въпроси, важни за тяхното развитие като професионалисти. Тя е полезна за самите гости чрез срещите, които им предлага, както и чрез възможността за опознаване на артистичната сцена всеки път на нова страна. В случая това ще бъде българската сцена - и независима, и държавна, и общинска.

 

- Независимите артисти се оплакват, че държавата не ги подпомага. Така ли е?

- Трябва да кажем, че имаме и регулярни срещи в Министерството на културата, където вече няколко години се обявяват конкурси за съвременен танц и театър, изключително за независими групи. Опитваме се да стигнем до консенсус за това как да се основе, администрира и управлява устойчиво един Център за съвременен танц и театър. Все още разговорите ни са на много ранен етап. МК също ни подкрепя при организирането на Международната театрална среща през есента.

През цялото време използвам местоимението Ние, което е събирателно за голяма група артисти, автори, арт мениджъри, с които се срещаме често и обсъждаме непосредствените си наблюдения, затруднения, нужди и към кого можем да се обърнем за стъпки към тяхното решаване. Това не са само членовете и основателите на АСТ, това са и много хора от Гилдия за Съвременен танц и театър към САБ, както и други наши съмишленици, които не членуват в тези организации, но действат активно и имат безценен опит. Мисля, че времето на оплакване е минало. В момента всички ние не спираме да работим.