17 май 2014

За културата на шестте лева


6 (шест) лева. Цифром и слово толкова заделя българинът от семейния бюджет за театър, кино и концерти. Поне това сочат данните от изследването на Обсерваторията за икономика на културата. Социологическото проучване обхваща цялата творческа индустрия за периода 2008-2012 г. Не виждам драма, дори и зачатък на трагедия не намирам. Приемам въпросните 6 лева спокойно и като нещо по-скоро нормално. Ако се замислим ще разберем, че те не ни правят автоматично некултурни. Просто културата непрекъснато заема нови ниши и пространства. Освен това тя е изключително широко понятие, което има доста тълкувания и форми. Преди да се тръшкаме, трябва да отчетем факта, че достъпът до нея става все по-свободен и все по-малко обвързан със средства.

Културата вече е на улицата, сред хората, където и е мястото. При желание всеки може да задоволява потребностите си напълно безплатно, събития има предостатъчно, варианти – също. Това, че не си отишъл на кино не означава, че не гледаш филми или пък, че не четеш книги, само защото не си пръснал 200-300 лева за закупуването на нови издания.

Признавам, тъжно е децата да не знаят какво е това „голям екран“ и никога да не са преживявали магията на седмото изкуство. Според статистиката в страната са останали 15-на салона, като повечето са в столицата. Само за информация - през 2009 г. бяха 56.

От друга страна, знаете ли колко му излиза на едно тричленно семейство удоволствието да отиде заедно на кино? Веднага мога да ви дам отговор – около 35 лева, при това само за билетите. Приключението винаги е съпроводено от пуканки, които в моловете са на космическа цена, несъответстваща по никакъв начин на качеството им, както и вода. Ако решите да се поглезите още и да седнете да похапнете нещо, разходът набъбва значително. Сега ще се върна назад в своето детство. Не съм водена от носталгия, знам че това, което е било, никога няма да бъде, но тогава киното струваше стотинки. С джобните, които получавах, можех да си позволя да го посещавам няколко пъти в седмицата. Това по никакъв начин нямаше да събори семейния бюджет. Не мога да кажа същото с днешна дата. Никога няма да разбера логиката – високи цени на билетите – празни салони??? Последният път, когато заведох дъщеря си бяхме точно 5 души. От години не съм виждала препълнена зала, дори наполовина пълна не съм виждала…

Театърът… и той стана лукс, макар зали да има на значително повече места в страната, но те все пак са съсредоточени в по-големите градове. Мисля, че на този етап културният туризъм не е популярен у нас. Макар да живеем на земя като една човешка длан, не са много тези, които пътуват от точка А до точка Б само за да гледат някой спектакъл - особено, ако живеят някъде на село.

С музиката е различно. Но пак зависи от стила…

Според проучването, средно едно домакинство в страната през 2012 г. е отделило 17 лева за купуването на книги, т.е. разширили са домашната си библиотека с от 1 до 3 издания. В столицата са по-щедри, защото са и по-платежоспособни. Те харчат по около 26 лева годишно за литература. Да не говорим, че тук парите не са водещ фактор. Може да четеш като обезумял, без да си дал и стотинка. За целта си има сайтове, вярно не с новите заглавия, но 2 години бързо минават, пък и ако имаш верни приятели. Така че и тези цифри не са тревожни. Всъщност са, но само за книгоиздателите.

Следващите данни вероятно ще бъдат отчетени по-драматично. Според тях над 50 на сто от хората не са прочели нито една книга през последните 6 месеца. И след тази статистика съм сигурна, че ще последва вълна от негодувание. Стига де, не може всички да искат да четат, да ходят на кино, театър и концерти, да рисуват, пишат, посещават галерия, т.е. да са културни. Според мен 50 на 50 никак не е зле. В природата трябва да има баланс, все пак!