18 окт 2014

Петър Денчев: Обичлив и бодлив


Въпреки че не съм имала възможност да гледам много от неговите спектакли, Петър Денчев е един от младите режисьори, които заслужават уважение. Както неведнъж съм писала, първоначално той не се радваше на безмерната любов на директорите на столичните театри, но съумява да си извоюва име и да затвърди позициите си, именно в така пренебрегваната днес „провинция“. Освен с театър, Петър Денчев се занимава сериозно и с писане. Роден е на 8 август 1986 г. във Варна, където завършва IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“. Учи режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където се дипломира през 2010 г. С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича“ печели конкурса за нов български роман „Развитие“ (2007 г.), а след това и поощрителната награда на Райфайзен банк на конкурса Южна пролет 2008. Неговите учебни представления „Смъртта и Дяволът“, „Схватки“ и „Слугините“ са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. На професионална сцена дебютира с „Жената от миналото“ по Роланд Шимелпфениг (ДКТ „К.Величков“ - Пазарджик).

Автор е на сборника с разкази „Истории в минало време“ и на романа „Тихото слънце“. Поставя „Карнавал“ от Жорди Галсеран (ДТ „Гео Милев“ - Стара Загора), „Медея“ по Еврипид, Ануй, Драйер и Бродски (ДТ „Сава Огнянов“ - Русе), „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (НТ „Иван Вазов“), „Бурунданга“ в Сатиричния театър. Последните му проекти са „Мизантроп“ във Фабрика 126, София и „Различният“ в ДТ „Н.Коканова“ - Ямбол. Пред „Формално“ споделя, че има планове за ателие за актьори и танцьори и е пълен с нови идеи за писане и пътуване. И много му се връща отново в Белград.

 

- Кое е първото нещо, което правите като се събудите сутрин?

- Пия кафе.

 

- Какво има на нощното ви шкафче?

- Книги, нощна лампа, iPad.

 

- Закуска в Тифани или текила на разсъмване?

- Закуска в Тифани.

 

- Къде зимуват раците?

- В най-дълбокия вир.

 

- За кого грее слънцето?

- За тези, които обичат.

 

- Кое е първо, яйцето или кокошката?

- Кокошката. Твърде екзистенциално, не вярвам в яйцата.

 

- Коя е белята, която си спомняте до днес?

- Имам много бели. Едната,... едната е много скорошна. Опитвам се да я поправя. Другата е от ученическите ми години, когато се обадих за бомба в училище и ме арестуваха. Бях див и непокорен и с високо самомнение. Сега се опитвам да се смиря.

 

- Ако имате възможност, кого бихте омагьосали и коя магия бихте използвали?

- Бих използвал бяла магия, за да сдобря всички скарани. Въпреки вярата ми, че волята е най-ценното нещо. Вярвам, че често грешим.

 

- Бихте ли надули музиката, за да дразните съседите?

- Да, за да ги мотивирам.

 

- Какво ще направите, ако сте завързани за железопътна релса, а влакът идва?

- Ами ще се опитам да демонтирам релсите, да дерайлирам влака. Ако не се получи ще се надявам на безболезнен край.

 

- Ако животът е театър, кой герой искате да бъдете?

- Питър Пан. Може и да не е съвсем театрално, но...

 

- Напишете 3 думи, които най-точно Ви описват?

- Обичлив и бодлив.

 

- Планината или морето?

- Морето.

 

- Къде е щастието?

- В любовта.

 

- Вярвате в...?

- Доброто и любовта.

 

- Не можете без...?

- Любов.

 

- Свободата е...?

- Илюзия.

 

- В какво се превръщат мечтите?

- Във факти.

 

- Ще издържите ли още 100 такива въпроса?

- Да, мисля, че да.

 

- А какво мислите сега за търпението?

- Имам какво да направя за него.