29 ноем 2014

Приютете сираче за Коледа, спасете дете


„Всичко е ПР. Децата от домовете по Коледа и Великден повръщат от шоколадови яйца, а нямат чорапи, никога не са ходили и няма да отидат на кино, няма кой да им купи „безплатните“ помагала в училище... Тъпо разбиране за благотворителност имаме“, коментира преди време моя позната неразбирането ми, защо трябва да чакаш празник, за да го играеш милосърден.

И е толкова права! Някои ще кажат, че то киното вече е лукс не само за децата от домовете. Така е! „Но това е пример за излизане от средата в която са, за докосване до нещо различно. Нещата ще се променят, когато започнем да ги възприемаме като деца с нормални необходимости, а не като ПР-инструмент“, продължи тя. Няма как да не се съглася с всяка нейна дума. За съжаление малцина са тези, които осъзнават нуждата да се работи именно в тази посока. Съвсем скоро снимките на видни „дарители“, все „граждани“ с политически амбиции, ще залеят медийното пространство. И ще започне да грее една добрина от лицата им, ще се разлее едно благоухание и коледен дух, чак гнус да те хване. Щом искат да радват, защо не вземат някое сираче в дома си за празника, да му дарят топлина, внимание и малко нежност?

Казват, че милосърдието ни прави хора, но честно казано животните понякога проявяват повече състрадателност от нас, двукраките. Криво ми е и тежко. Не защото съм повече човек от другите, просто смятам, че тази сезонна добродетелност не е редна. Тези деца, в името на които обикновено се правят кампаниите, веднъж годишно ли се хранят, обличат, играят... И тук следва дежурното оправдание – много работа, няма време!

Но това е едната страна на монетата. Има и друга, също толкова масова и не по-малко порочна. С наближаването на Рождество броят на благотворителните събития рязко скача. Едва ли не всяко второ минава под мотото на някаква добра кауза. В това не би имало нищо лошо, ако средствата, които се набират, отиваха изцяло по предназначение. Българите не сме лоши хора, напротив, милозливи сме и сме склонни да даваме. В това се убедих лично. Има ли необходимост да се помага, правим го, поне повечето от нас. Лев, два, десет... всеки според възможностите си. Сумата няма значение, важно е желанието и отвореното сърце. Затова много се дразня от злоупотребата с празника. За мен инициатива за набиране на средства е благотворителна, когато събраната сума отива 100 процента за каузата. Но обикновено не става така. Реално се дарява някаква част, а това, което остане след покриване на разходите на автора, организатора, наемателя и т.н., и т.н., което не се споменава никъде и обезсмисля идеята.

Сега в интернет пространството битува призивът - подарете вечеря на възрастен човек. Тя замени – купете книга, спасете дърво. Догодина вероятно ще е нещо друго. Няма лошо! Но тези, които са свикнали да помагат, нямат необходимост от призив, те просто го правят – тихо и анонимно! Изберете си и вие кауза и ако не е свързана само и единствено с коледния дух, още по-добре, но дори и така да е, запазете шоколада за себе си.