13 дек 2014

рождество: Коледно желание


Отивам до прозореца, взирам се в града навън с лице на грохнала старица, която по някое време заплаква. Вали от седмици – тихо и безпомощно се леят дните до Рождество, коeто чакам с нетърпение. Намислила съм си Коледно желание, за нощта, за всичко споделено с Бог. И броя минутите.

Имам навика през зимата, рано сутрин да се измъквам от завивките и боса да надзъртам през прозореца, търсеща белотата. От няколко дни желанието да видя снежно парцалче се засилва. Искам Коледа и всичко, както си е редът. Изниква ми представа за това, че живеем в преспапие - онези големи стъклени топки с поставка отдолу, които държим на бюрото, за да затискат листата на масата при нужда. Харесвам безсмислената им функция – красивия свят в тях – всеки по своему различен и примамлив, който се посипва с малки бели парцалчета при леко разтърсване.

Днес се събудих с предчувствие - обещанието за поръсване със снежната пудра в прогнозата за времето, ми се стори обещаващо. Тази магия на цялото преобразяване и подмладяване на света трябва да се види от рано. Макар и в малка стъклена топка или от стъклото на прозореца вкъщи. Най-добрият фон дьо тен, който заличава тъжните мисли и дълбоките бръчки от лицето на деня и прави града да сияе като усмивката на новородено. Значи някой е поразтърсил преспапието тази сутрин. Искам да извикам: „Наваляло еее!“. Но знам, че отдавна си видял усмивката на новороденото навън, отивайки „тайно“ до кухнята да си откраднеш курабийка от „пробните“. Не разбирам защо ги преподреждаш, сякаш да не забележа липсващата. Естествено, че разбирам - оставил си пътечка пудра захар. Може би това е твоят сутрешен Предколеден ритуал...

Такива ритуали са голяма работа. Намислете си желание сутрин като мен и го пуснете по първата снежинка. Да се носят из въздуха Коледни желания и всеки може да улови по няколко или да ги остави да се разтопят на лицето му. Да чуе нечия молитва, да разбере нечия нужда, да отгатне желание, да повярва, да избърше сълзите си и да се надява...

Моето коледно желание излита през прозореца и полита на крилете на снежния куриер. Искам да зарадва някого, толкова си го намислях, време е да го пусна да полети. Вярвам във всяко случайно преобръщане на света, за което има пръст някой любопитко, желаещ да узнае всички тайни и да ги разбърка. Тогава за мен може да пристигне чифт топли ръце – твоите, липсващи на някого. От друг ще долети още щастие, което липсва на мен, когато си далече. Някой може да получи пръстена, който все се каниш да избереш за мен, друг – нова надежда, която си пожелаваме всяка година, и така, докато всеки получи по малко или от всичко. Има смисъл в ритуалите, които те правят по-добър, защото предполагат верижна повторяемост, унаследяване. Предаване нататък.

- Разбира се, че вярвам в теб, аз вярвам в хубавите неща. Само това има смисъл.

- Вярвай в мен като в Коледа, – дали разбра шегата ми тогава. Как стопли сърцето ми, ако знаеш.

Няма да забравя и утре да пусна Коледно желание, снежинки до 25-ти все ще се намерят.

 

ИНА ИВАНО