10 ян 2015

нено белчев: В цял свят хората предпочитат да получат нещо лъскаво, лесно смилаемо и да не ги ангажира да мислят


В един от последните за миналата година броеве на „Формално“ започнахме дълъг разговор с художника Нено Белчев. С него се захванахме да разсъждаваме върху проблемите, тенденциите, миналото, настоящето и бъдещето, образованието, политиката и какво ли още не в името на изкуството, а и не само. Разговорът тръгна от въпроса - Какво пречи на българския творец да продава навън и стигна до... ще разберете, ако прочетете:

„Пречат му много неща, включително това, че той не продава в България. Художниците, като цяло, продават в собствените си държави, китайците се продават главно в Китай, американците в Америка...

Но там говорим за други мащаби на пазара. Важното в случая е друго, а именно, че когато не ти се купуват работите, не можеш да се развиваш. Инвестираш средства, не говоря за мисъл, време, усилия, а чисто финансово. Т.е. вземаш едни пари купуваш бои, четки, платна, подрамки, външни рамки – всичко, което ти е необходимо, рисуваш си картините, излагаш ги, те не се купуват, а ти си затворил някакво количество пари в тях. Слагаш ги на тавана в ателието, намираш други пари, купуваш пак – подрамки, рамки, платна, бои, защото четки вече имаш. Рисуваш нови неща, правиш изложба, тя струва пари – имаш разходи за наем на помещението, плакати, коктейл и т.н. Правиш вложения, които нямат възвращаемост. Постоянно затваряш средства, които се трупат и в един момент изнемогваш, не можеш да продължиш.

Имаш идеята да направиш голяма картина, но няма как, защото нямаш парите да си купиш такова голямо платно, толкова много бои..., т.е. не можеш да се развиваш в посоката, която искаш, чисто финансово. Не говорим за това, че нямаш идеи или че мисленето ти е Балканско, или нещо такова. Друг е въпросът, че ние действително имаме Балканско мислене, което е локално. Нещата, които нас ни занимават, не са интересни за останалия свят. Ние нямаме проблемите, които има един нюйоркчанин, а искаме да показваме в Ню Йорк. Просто няма да бъдем разбрани. В най-добрия случай ще сме екзотични. Някой може да те потупа по рамото и да каже: „Много интересно“, но няма да си го купи и закачи вкъщи, защото на него не му говори нищо. Ти дори не си африкански вожд с пера, ти се огрухан българин с ушанка или с шапка, плетена на една кука, с топка. Защо той да си закачи такава фотография вкъщи на стената? Друг въпрос е, че нюйоркски бизнесмен няма да си закачи и африкански вожд! Той ще си купи нещо, което е повлияно от Кандински и Малевич, нещо от вида - правоъгълник в ярък цвят на фона на налепени вестници в ярък цвят и до него ще има друг правоъгълник в ярък цвят. И това нещо ще се продаде за 10 000 долара и понеже е абстрактно и неангажиращо, т.е. няма сложно и изискващо време за осмисляне на послание, може да бъде поставено във всеки офис и ще стои добре на боядисаните в сиво стени.

В голяма степен картините, които видях в галериите в Сан Франсиско, са точно такива. Те струват доста пари, направени са сравнително сръчно, но нямат някаква дълбочина на посланието. Никой не иска да се замисля в днешно време. Това не е проблем само на българите. В цял свят хората предпочитат да получат нещо лъскаво, лесно смилаемо, което да не ги ангажира да мислят.

Навремето много ми се искаше да видя лилиите на Моне и сега, когато имах тази възможност, не им отделих повече от 5 минути. Те са нещо, което изисква съзерцание. Затова пред тях има диванчета, но не видях хора да седят на тях. И другите посетители минаваха на тъгъдък. Японските туристи се снимат с два пръста до тях, за да отчетат пред приятелите си във фейсбук, че са ги видели, но фотографирайки се, те всъщност са с гръб към картината. Никой не отделя необходимия час или два на тези творби, за да ги съзерцава, да направи реален контакт. Всеки иска да отвори youtube, да си пусне видео, да получи максимално количество информация в рамките на 30 секунди. Търси се максимално просто послание, за да се възприеме максимално бързо. Ако искаш да зададеш в творбите си нещо по-дълбоко, нямаш шанс то да достигне до по-широка аудитория. В един от големите музеи на Сан Франциско, имаше ретроспективна изложба на Кийт Харинг. Не успях да я разгледам, но присъствах на кураторската лекция. Това, което ме впечатли при него е, че още от самото му започване като уличен художник, идеята му е била да достигне до повече хора и той създава такъв език, който максимално лесно се възприема за максимално кратко време, изключително изчистен от детайли с бързо послание. Това означава, че този тип мислене не е нов, вероятно го има от преди повече от 30 години.“

 

Нено Белчев е артист със завидна биография. Работи в областта на видео-арта, инсталацията, скулптурата, пърформанса и новите медии, както и като независим куратор. Ежегодно участва във форуми, разпръснати из всички точки на планетата. Печелил е стипендии за творчески престой в Русия, Китай, Япония, Португалия и САЩ (CEC ArtsLink Fellows), откъдето се завърна преди броени дни. Носител е на награди от международни видео и филм фестивали в Русия, Холандия и Австрия.

По случай 25-годишнината от падането на Берлинската стена, която се навърши през ноември, той бе поканен да курира изложба на български видео арт в Литва. „Живот в пост-соца" включваше творби на Аделина Попнеделева, Албена Баева, Живко Даракчиев, Kaтелина Кънчева & Крум Янков, Липовански/Ненова/Мечев и Самуил Стоянов.